Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

На 2 юли м.г. в Германия се състоя церемонията по връчването на Международната награда „Херман Хесе“. Тази година лауреат стана украинската писателка София Андрухович. Тя и двамата ѝ преводачи на немски – Александър Кратохвил и Мария Вайсенбьок – бяха отличени за немското издание на романа „Амадока“. Ето речта на София Андрухович, произнесена на церемонията по връчването на наградата „Херман Хесе“

Съществувало ли е наистина най-голямото езеро в Европа, Амадока, подробно описано от Херодот и изобразено на десетки средновековни карти? Ако е съществувало, защо тогава разполагаме с толкова малко свидетелства и доказателства за това как този водоем е повлиял на живота на хората, заселили се по бреговете му? Ако е изчезнало, защо не разбираме причините и последствията от изчезването му? Ако никога не е съществувало, защо изобщо говорим за него сега? Какво означава това несъществуване, това празно пространство, изпълнено с нищо? Сигурни ли сме, че безразличието или лековерието ни не са станали причина празните места да бъдат запълнени с лъжа, изкривявания, несправедливост и страдание?

Езерото Амадока прилича на художествена метафора чак до 6 юни 2023 г., когато руснаците минират и взривяват водноелектрическата централа в Каховка. Вода с обем над осемнадесет кубически километра наводнява осемдесет населени пункта. В зоната на катастрофата се оказват шестнадесет хиляди души. Те преживяват страх и обезверяване, губят домовете, имотите си, прокудени са в неизвестността. Все още не е известно колко души са загинали, тъй като основният удар от катастрофата бе на левия бряг на Днепър, който е окупиран от Русия. А Русия все още крие броя на жертвите.

Никой никога няма да преброи или измери колко животни и птици, риби, ракообразни и мекотели са измрели по тези територии. Какъв беше смисълът и каква беше тяхната болка и страдание и защо, за какво трябваше да преживеят този ужас? Никой няма да разбере как полудява лисицата в неспособността си да стигне до наводнената дупка с лисичета. Как над селските дворове едновременно с нивото на водата се надига отчаяното цвилене на коне и мучене на крави, чак докато гласовете им заглъхват един по един. Как изтощеният от глад и жажда лос в продължение на дълги дни и нощи бяга от потопа и опасността, докато не умира от изтощение в предградията на Киев.

Отровената от мазут и токсични вещества вода се смесва с водите по течението на Днепър, Днепровския лиман и Черно море. Смъртоносното течение отмива заровените в земята мини и ги отнася към други водоеми и брегове. Наводнението унищожава растенията по бреговете, докато екосистемите нагоре по течението са застрашени от изсъхване. Големият брой мъртви същества се оказват причина за още по-голямото замърсяване на водата, почвата и на въздуха, за разпространението на инфекциозни болести. Обширни селскостопански земи са загубени. Запасите от питейна вода намаляват почти наполовина.

Показателно е, че изграждането на Каховската язовирна стена през 1950–1955 г. в рамките на съветския „Велик план за преобразуване на природата“ е било не по-малко насилствено от неговото унищожаване. Жителите на двадесет и седем села са насилствено изселени от домовете им, живописни селища с древна история, с казашки гробища и църкви са покрити с тонове вода. По същия начин домовете на животни и птици, луксозните широколистни гори и фантастичната природна система на Днепърските прагове са наводнени и унищожени. На дъното се оказва целият Велики Луг – уникална екосистема от речни равнини, историческата територия на Запорожка Сеч, съществувала през XVI–XVIII век, която е създала осезаеми затруднения на Руската империя, докато защитавала собствената си украинска субектност.

„Великият план за трансформация на природата“ е един от множеството проекти на Съветския съюз, приети от съвременна Русия, който всъщност би трябвало да се нарича „Велик план за насилие над природата“. Над природата в най-широкия смисъл, защото става дума за унищожаване, оплюване и замърсяване на всичко живо. И над природата на човека, чиято воля и достойнство империята се опитва да сломи, а паметта да изтрие, да покрие с маса тиха вода.

Природата, колкото и да издевателстваме над нея, винаги ни дарява надежда. Никой – особено престъпниците – не би могъл да предвиди, че именно по време на катастрофата, през юни, семената на върбата ще паднат и ще поникнат в земята и че точно през юни вятърът ще духа в нужната посока. Пресъхналите територии, покрити с милиони загинали миди, които са обречени да се превърнат в мъртва пустиня, приемат в себе си прорасналото семе на върбата и чудото започна да става.

Природата се възстановява: предишното дъно на Каховския язовир отново се превръща в гора, птиците и животните се връщат, водата от древните естествени речни корита се появява точно така и тогава, когато е необходимо.

Велики Луг се завръща. Сред младите гори са открити останки от казашки лодки. Ако хората не закачат тази зона, след няколко години тук ще има уникална екосистема, която ще повлияе на екологията не само на Украйна, но и на цяла Европа. Тя вече влияе.

Природата ни учи: ако дадем отпор на злото и създадем безопасна среда за наранената околна среда, обществото или индивида – организмът може да бъде излекуван и да се възстанови. Също като водата паметта ще намери своето русло. Историята винаги излиза на повърхността.

В предговора към романа си „Демиан“ Херман Хесе пише: „Наистина днес по-малко, отколкото някога, се знае какво е това действително жив човек и хората биват убивани вкупом, а всеки човек е един скъпоценен, неповторим опит на природата. Ако не бяхме нещо повече от неповторими същества, всеки от нас наистина би могъл да бъде изличен от света с един пушечен изстрел, тогава не би имало смисъл да се разказват истории. Но всеки човек не е само той самият, а и неповторимата, съвсем особената, във всеки случай основна и забележителна точка, в която явленията на света се пресичат само веднъж по един начин и никога вече. Ето защо историята на всеки човек е значима, вечна, божествена, ето защо всеки човек, докато живее и изпълнява волята на природата, е чудесен и достоен за всяко внимание“[1].

Благодаря за вниманието!

Превод от украински Райна Камберова