Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025 / Интервю

Филми, които свързват светове. Разговор с Жулиет Бинош

25.02
2025

За мен оптимизъм означава гласът на артистите да се чува. Индустрията, разбира се, си е индустрия и в дейността ѝ има елемент на бизнес. Но истинското предизвикателство е да съм на страната на артистите. В ЕФА се стараем да подпомагаме авторското кино. Да търсим и постигаме обединение. Академията започна дейността си почти едновременно с падането на Берлинската стена и в това има дълбока символика. За мен е важно, че става дума за култура, и то в една отворена Европа, в която имат място най-различни държави. [...]

От Павлина Желева 0 коментара Прочети повече...

От паметта и от сърцето. Разговор със Захари Карабашлиев

25.02
2025

Културата и образованието са две различни неща. Културата на общуване, която срещнах при хора в други държави, по-конкретно в американското общество, се оказа много различна от тази, която познавах тук. Културата да изслушаш събеседника си и да му кажеш спокойно: „Добре, но не съм съгласен с теб, защото…“. Именно за 17-те години живот в САЩ осъзнах какво е да си учтив. Културата на общуване беше може би големият ми американски шок. От една страна, бе непринудеността на свободния човек, а от друга – културата му на общуване. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Да разкажеш болката през радостта. Разговор с Петя Кокудева

25.02
2025

Изпитвам искрено любопитство към хора от всякакви култури, затова видях знак в поканата на „Каритас София“. Идеята беше като доброволец да създам книга в помощ на опознаването и сближаването. Нямах представа какво ме очаква, концепцията на книгата се избистри чак когато започнах да се срещам с децата и да чувам техните мисли, мечти и спомени на живо. Няколко пъти сменях изцяло концепцията, за да успея да преодолея езиковата, културната и емоционалната бариера. На сирийски деца например представях... [...]

От Владислав Христов 0 коментара Прочети повече...

Опит за летене. Разговор с Милко Лазаров

25.02
2025

Става дума за тълпа, която убива едно момиче. Това е историята на филма. Каквото и да правиш по време на монтажа, не можеш да избягаш от историята. И в „Ага“ беше така. След смъртта на съпругата си един баща търси дъщеря си и накрая те се срещат. Колкото и човек да се опитва да бяга от първоначалния заряд на филма, накрая пак се връща при него. Това установих. Понякога, ако продуцентът ти даде възможност, ще направиш промени, но в киното всичко е предварително решено – избор на актьори, локации... [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

За сътрудничеството със злото. Разговор с Мохамад Расулоф

24.02
2025

Вкараха ме в затвора. Там бях поразен от хората, работещи в него, т.е. съгласни да сътрудничат на системата. Въпросът за сътрудничеството със злото винаги ме е занимавал, но престоят ми там го задържа в съзнанието ми. Често разговарях с един от служителите и той ми разказа много неща за семейството си, за отражението на работата върху живота му, за личните си травми, за кризите на критично настроените си деца, за намерението му да се самоубие. Постепенно у мен се оформи идеята, че от това може да стане силен филм. [...]

От Павлина Желева 0 коментара Прочети повече...

Духът на Родопите

24.02
2025

Фотографията ми е вродена, желанието да снимам се появи още когато бях дете. Навремето нямаше откъде да се запали човек, нямаше социални мрежи или интернет, и когато родителите ми ме попитаха какво искам да ми купят за един рожден ден, аз спонтанно им отговорих, че имам желание да снимам и искам фотоапарат. Исках да снимам, да запазвам някакви моменти, когато сме заедно с тях. Във Велико Търново имаше едно магазинче, където продаваха фотоапарати и ленти, и оттам получих първия си фотоапарат „Вилия“. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...