Вината, която търсим в себе си

В основата е текстът. Първия си театрален успех роденият през 1969 г. Дейвид Линдзи-Абер има през 1998 г. с втората си пиеса Fuddy Meers (поставена като „Кривите огледала“ през септември 2014 г. от Ивайло Христов в Младежкия театър). Фурор предизвиква обаче шестата – Rabbit Hole. Поставена на Бродуей през 2006 г., тя получава през 2007 г. Пулицър и няколко номинации за Тони. „Заешка дупка“ е късно модерна психологическа драма. Авторът грижливо се предпазва от строга жанрова определеност, от сълзлива кахърност... [...]

„Сите сме граовци!“

През студения януари Варненският театър „Стоян Бъчваров“ посрещна публиката си с топла притча за цикличността в живота. Премиерата на „Муа у тупан“ от Боян Папазов е четвъртият спектакъл на режисьора Николай Кенаров, който е актьор от трупата. Пиесата е написана в средата на 80-те, но днес още по-категорично се откроява със своята актуалност. Сюжетът ѝ притежава характеристиките на приказка, а през него авторът умело изговаря проблемите на обществото. В това се състои и предизвикателството... [...]

Танцовият спектакъл „Пианото“

В края на 2024 г. Пловдивската балетна трупа привлече вниманието на публиката с нова премиера, която беше представена и в София в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Спектакълът „Пианото“ е вдъхновен от нашумелия през 90-те години на миналия век едноименен австралийски филм на Джейн Кемпиън. Постановката на Иржи Бубеничек е създадена първоначално за Кралския балет на Нова Зеландия. Името на Бубеничек присъства в репертоара на Ню Йорк Сити Балет, Мариинския театър, Цюрих Балет и др. [...]

„Кабаре в клуба „Кит Кат“

Светът е живял и уви, отново живее в реалността на „Кабаре“. Чувство за неопределеност възниква още в първата минута, след като зад гърба ти се затваря външната врата, слагат ти стикер на камерата на телефона и тръгваш по коридорите към клуба „Кит Кат“. Фоайетата на нюйоркския The August Wilson Theatre са трансформирани до неузнаваемост и в оскъдната светлина коридорите приличат на берлински улички от епохата на джаза с услужливи келнери в баровете, като че дошли от времето на Ваймарската република. [...]

Отвъд нотите. Разговор с Мишел Табачник

Знаете, че когато един пианист свири, той има десет пръста и не казва на всеки пръст какво да прави. Главата е тази, която командва. Оркестърът е същото нещо, но с много пръсти. И трябва да имаш въздействие, харизма върху целия оркестър. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да обединиш различните темпераменти. Защото всяка музикална личност има свой темперамент, който трябва да бъде обединен в Симфонията на Брамс например. И в това е трудността. Това правя аз – създавам единство. [...]

Минало, което не отминава

„Мрак на края на града“ е представление за живота по време на война и обсада и следите, които тези събития оставят в човешките души. Пиесата на Дарио Беванда, писана без предварително съзнание за актуалността, която ще придобие днес, отеква като звън, колкото пророчески, толкова и злокобен. Независимо че свидетелства за обсадата на Сараево през 90-те години, авторът е избегнал налагането на конкретни детайли, което превръща пиесата в общовалиден символ за травмите, които всяка война оставя в поколенията. [...]