Усмивките, които дават кураж на украинските майки
За три години сякаш свикнахме с тази война. Военните хроники и кадрите с разрушенията все по-малко ни вълнуват. След като милиони напуснаха зоните на военните действия, вече ги няма влаковете, претъпкани с бежанци. Така е било и през Втората световна война – когато еврейските квартали се обезлюдяват, другите граждани се правят, че не забелязват това, и не се питат какво се случва с техните съграждани. Хората притръпват. После стават безчувствени. После се примиряват. В началото войната в Украйна беше близо до нас, а после сякаш се отдалечи. В европейските градове се организират шумни протести против помощта за Украйна. През изминалите три години политиците не спират да говорят за мир. Зад зазубрените клишета се подразбира Украйна да престане да се съпротивлява. Цинично се упреква жертвата, а агресорът се оправдава. Тази вулгарна пропаганда попива в преклонените главици, които сабя не ги сече. През изминалите три години душите на много хора бяха изпепелени като украинските градове и села, но съпротивата на украинците не беше сломена. Загиналите са вече хиляди, страната е осеяна с гробове на млади мъже, над които плачат техните майки. Украинците живеят в страдание и лишение. Страната е разорена. Военната помощ е недостатъчна. Но тези хора издържат. [...]