Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

Непоказвани исторически снимки от Добруджа в периода 1923–1943 г.

Случайно, докато събирах материали за монографията „Фотографите и градът“, се натъкнах на снимки от непознатия за мнозина любител Васил Холевич. Необходими бяха години, за да се сдобия с поредицата стъклени негативи. На тях, усърдно заснети, бяха хора, животни и растения. Изображенията разбулваха не само отминалия начин на живот, те бяха свидетелства за бурните исторически и културни трансформации, случили се в Добруджанския край в първата половина на ХХ век. При все че земята и хората са същите, село Септемврийци, където се е намирал чифликът на семейство Холевич, последователно е носело турско, българско, румънско и отново българско име. Поредицата „Добруджа“ на агронома Васил Холевич, любител фотограф, е заснета в периода 1923–1943 г. Снимките са изработени с вещина, използвани са техники на старите майстори (стъклени плаки и контактно копиране).

За разлика от градския пейзаж, добруджанският предлага простор – чернозем и небе. Тази природна необятност, неповторимата гледка на сезоните са поетично зрелище за очите. Те са съблазнителна примамка и предизвикателство пред фотографа как да покаже видяното. Поредицата е манифестация на упоритостта на любителя, надхвърляща баналното правене на снимки. Поради това във всяка фотография от колекцията се усеща човешка топлина, осъзнато и дълбоко уважение към природата.

Новата предметност

Когато Васил Холевич се среща с фотографията, тя вече се е наложила като медия и специфична среда за художествено изразяване. След дългата голяма война (1914–1918) хората в Европа се опитват да се изправят на крака, да преоткрият политиката, културата, а и свободното време. Тогава се налага Новата предметност (Neue Sachlichkeit) като стил и във фотографията, със свои закони за композиция, осветление и изразни средства. Благодарение на техническите нововъведения във фотографията – обективи, позволяващи повече детайли, както и по-чувствителни към светлината емулсии с по-кратко време на експозиция, снимането става все по-достъпно и приятно занимание. Фотографската изразност си търси място в пантеона на изкуствата. В пейзажите и другите снимки от колекцията на Васил Холевич се усеща повей от Новата предметност.

Прибиране на житото

Жътвената кампания създава омагьосваща атмосфера с мащаба и динамиката си, с многото заети в работата хора. Фотографът насочва вниманието ни към начина, по който се събира зърното. Разбира се, в центъра на фотографското усърдие и внимание стои желязната машина. На тракторите са им викали маккормици. Име, превърнало се в синоним на универсална функционалност, на помощник в повечето дейности – оран, сеитба, коситба. Фотографският образ на механизацията, освен че е зрелищен, е и важен документ за епохата. Механизацията, която виждаме на снимките, е на чикагската компания International Harvester, специализирана в производството на тежка селскостопанска техника. Моделът McCormick-Deering 10-20 става популярен с мощният си 20 к.с. двигател, който в зависимост от модела е работел с керосин, бензин и дори с дестилат. Качество, позволяващо на стопаните да избират горивото според възможностите на своя регион и разбира се, според цената. Техниката била предпочитана от земеделците заради своята здравина и ефективност. Друга машина, предизвикваща внимание, е моторната вършачка. Тя е била задвижвана от локомобил с помощта на дълга ремъчна предавка. Агрегатът бил парен, зрелищната машина била използвана и за други дейности в стопанството. Освен механизацията гордост на семейството е и Studebaker President – Big Six, впечатляващо мощен и луксозен автомобил от 1926 г. По времето, когато Васил Холевич документира във фотографии труда в чифлика, Добруджа вече е присъединена към Румънското кралство. Вестникарска публикация разкрива размера на обработваемата земя тогава – 385 600 хектара. Продукцията, добита от нея през 1920/21 г., е 26 000 вагона пшеница, 12 000 вагона ечемик, 9000 вагона царевица и 5000 вагона овес. Произведена от местното население, което по онова време е наброявало 235 628 българи, 79 950 турци и 6965 други – татари, гагаузи и т.н. (в. „Добруджански куриер“ от 12 април 1930 г., бр. 4, с. 2).

Холевич без усилие превръща обикновени изгледи в необикновени пейзажи. Днес, години по-късно, можем да си дадем сметка колко път е извървян, за да стигнем до днешната организация на селскостопанския труд.

Макрофотография

Предполагам, показването на невидимия за човешкото око свят е било предизвикателство за любителя фотограф. Дори и днес тези кадри предизвикват възхищение. Снимането на увеличени изображения, освен демонстриране на технически умения, е било начин да се покажат важни части на здрави и болни растения, насекоми. Вещите в агрономията навярно биха могли да разпознаят вредителите. Снимките са правени върху стъкло с подсветка. В изображението на малката грозна, мъхеста глава, което ме впечатли, разпознах нощна пеперуда. След дълго ровене в книгите се оказа, че това е молец. Така желанието ми за конкретно описание на заснетото се изпари и затвърдих убеждението си, че направата на тези снимки е изисквала много време, знания и търпение. Може да се допусне също, че макрофотографиите са били подготвени за научни публикации. Ако пренебрегнем контекста на образите, те спокойно могат да бъдат и художествена фотография.

Студентски снимки

Няма как да отмина поредицата снимки от Агрономо-лесовъдния факултет в София, където Васил Холевич и колегите му получават аграрно образование през 20-те години на миналия век. Заснети са моменти от упражнения на студентите. В неголямата поредица има няколко кадъра и от честване на ученически празник в София. Именно тези снимки конкретизират времето на фотографската активност на Холевич – средата на 20-те години на XX век. Освен агрономство, Васил Холевич е изучавал системно климатичните условия в района, учел се е и на прогнозиране. Племенницата му, инж. Мария Холевич-Василева, разказва за създадена от него метеорологична станция.

Портрети на добруджанци

Сред снимките има няколко портрета. Предполагам, че са на надничари – работници в чифлика. Остава загадка защо са били фотографирани те по този начин. Иначе портретните снимки показват студио на открито, което фотографът подрежда, подобно на амбулантните фотографи по онова време. Холевич използва за фон стена от сграда, вместо прострян зад гърба на позиращите брезент или парче плат. Фокусът се опира в очите, погледите на моделите са се вторачили в обектива, като че ли искат да си говорят с нас. Външните им черти и приликата също правят впечатление. Възможно е целта на автора да е била да представи обикновените добруджанци, да ги извади от тяхната провинциална социална невидимост. Ако спекулирам, може да се разсъждава и за интерес към художествената фотография. Но това, което със сигурност можем да твърдим, е, че портретистът е притежавал изобразителна култура.

Песен за селските корени

В Добруджа, накъдето и да се обърнеш, виждаш впечатляващ, необятен простор. Това преживява и фотографът – явно покорен от природата, той полага усилия, за да пресъздаде видяното, да улови патоса на селската работа. Снимайки всекидневието, Холевич постига очарователна символика – смесица от носталгия, нежност и сурова реалност в един анексиран свят, свят на видими и невидими бариери. Имайки предвид виталността на Васил Холевич, ще споделя онова, което една от снимките показва. Виждаме сянката на любителя фотограф, проектирана върху снежната повърхност на полето, и очертанията на триножника статив. Използването на триногата говори за търсена от фотографа физическа стабилност и концентрация. Стативът освобождава ръцете от задължението да държат камерата и така фотографът получава творческа свобода и възможност за по-дълбоко вникване в нагледа. Може да огледа пространството и да намери оптимално място, гледна точка и ракурс. Без статив фотографът е погълнат от техническата страна на снимането, интуитивно възприема останалото. Фотостативът дава време на основния рецептор, очите, да се адаптират към средата. Тази неподвижност на статива е необходима още повече, когато става дума за макрофотография, панорамиране.

Превърналото се в клише твърдение, че селяните, които облагородяват земята, са груби и недодялани, в тази поредица не се появява, снимките предизвикват нещо друго – симпатия. Те подреждат в панорамна картина кампанията по събиране на зърното. Възможно е да ви звуча пасторално, но как иначе? Изображенията са плод на идеи и емоции, различни от днешните. Вероятно като аматьор Васил Холевич е имал повече свобода на изразяване, оставяйки ни ценни исторически картини на Добруджанския край.

Фотографиите, които публикуваме, са от личния архив на Мария Н. Холевич-Василева.

Васил Захариев Холевич е роден през 1903 г. в Каварна. Той е предпоследното дете на Захари Холевич, има още трима братя и три сестри. Учи в Първа мъжка гимназия във Варна и през 1921 г. записва агрономство в Софийския университет. След дипломирането си се завръща в чифлика и започва работа като агроном. През 1944 г. чифликът е национализиран от комунистическия режим, а Васил Холевич става учител по химия в Каварна. Умира през 1988 г.