Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

През 2024 г. международната минна компания „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ направи голямо дарение на Художествената академия, предназначено да бъде част от фонда на музейната ѝ сбирка. Дарението включва 49 произведения на български и чуждестранни художници, създадени в периода от края на XIX до средата на 50-те години на ХХ век. По данни, подадени от страна на компанията, дарението представлява колекция на Вълко Червенков (министър-председател на Народна Република България от 1950 до 1956 г.), която дълги години се съхранява в неговата резиденция близо до Златица, придобита от компанията заедно с рудника към нея през 2004 г.

След 9 септември 1944 г. новата власт заварва само няколко дворци и резиденции – „Евксиновград“, „Кричим“, „Царска Бистрица“ и Царската къща в с. Баня. В следващите години властта ги използва за мероприятия с различен характер (заседания на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия и официални приеми), но не и като жилищни сгради. Заварените царски резиденции бързо „отесняват“ за мисълта и размаха на новата обществено-политическа система и нейните ръководители. Започва строене на нови резиденции, като истинският „разцвет“ на тези строителни начинания е през 70-те години на миналия век. След края на т.нар. социалистически период бившите луксозни резиденции на комунистическата върхушка имат незавидна съдба. Те са или разрушени, или остават неизползвани – нещо типично и за останалите държави от бившия източен социалистически блок. Днес голяма част от тях имат собственици със съвсем различен социален статус – от държавни чиновници до представители на бизнеса.

Вълко Червенков е историческа фигура, около която обрастват много митове. От януари 1950 г. той заема поста на председател на Министерския съвет. Оглавява и Националния комитет на Отечествения фронт, след което е избран и за генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Вследствие на тези промени Вълко Червенков се превръща в най-силната личност в страната, кaто съсредоточава в ръцете си неизмерима власт. Управлението му се характеризира с култ към личността и изграждане на героичния публичен образ на лидера по съветски модел. Именно това е причината в началото на 1956 г. да бъде освободен от поста на министър-председател. Обвинен е в репресии и престъпления. Върху него се стоварва цялата отговорност за всички извращения на комунистическия режим, извършени у нас. Остава като зам.-председател на МС и министър на просветата и културата. През ноември 1961 г. е освободен от състава на Политбюро, през декември – от длъжността зам.-председател на МС, а през ноември 1962 г. е изваден от състава на ЦК и изключен от партията.

В периода 1952–1953 г. за нуждите на ЦК на БКП започва да се строи резиденция „Средна гора“ в местността Медет в Средна гора. Днес тя е позната сред местното население и като резиденция „Медет“. Намира се на около 10 км от Златица и е разположена в двор с площ 20 декара, непосредствено до река Тополница. Според запазените исторически сведения Вълко Червенков рядко пребивава в нея във времето от 1954 до април 1956 г. След 1956 г. сградата и дворът се поддържат, като има данни, че са били използвани от държавници и политици до началото на промените през 1989 г.

Като нов собственик на резиденция „Средна гора“ от 2004 г., компания „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ заварва в сградата колекция от 49 основно живописни произведения на изкуството от първата половина на миналия век. Художествената сбирка е била неизвестна досега и малко творби от нея са познати на публиката и специалистите. Такъв тип колекция поставя редица въпроси. Какво е било нейното битие и доколко тя е съхранена през годините? Как произведенията са били придобити и дали са служили единствено и само за украсяване на интериорите на така популярните резиденции на големите лидери на комунистическата партия?

По всяка вероятност колекцията от резиденция „Средна гора“ не е целенасочено събирана и класифицирана в годините – възникнала e стихийно, попълвана е неравномерно и със сигурност не е изграждана прецизно. Фактът, че на гърба на редица творби се вижда надпис на Управлението за безопасност и охрана (УБО) към МС, което е подразделение на Държавна сигурност, допълнително ни навежда на мисълта, че голяма част от художествените произведения са били държавна собственост. Допускаме, че някои от произведенията в колекцията са придобити като лични подаръци от страна на художниците. Не бива да изключваме и вероятността малка част от творбите да са били в дворцовата колекция, имайки предвид, че някои от авторите са чуждестранни художници, имали връзки с царското семейство, както и факта, че монархическото наследство е национализирано през 1947 г. и впоследствие разпиляно.

Чрез изложбата „Една непозната колекция. Творби от резиденцията на Вълко Червенков“ колекцията от резиденция „Средна гора“ се представя за пръв път пред публика. Макар неголяма като обем, в нея значително присъствие имат изтъкнати български художници от първата половина на ХХ век, участници в динамичния художествен живот на България. Срещаме имената на Антон Митов, Иван Ангелов, Константин Щъркелов, Никола Танев, Никола Кожухаров, Евтим Томов, Невена Тузсузова-Нева, Йордан Гешев, Владимир Рилски, Александър Миленков, Руска Маринова и Здравко Александров. Любопитен акцент в колекцията са и творбите на чуждестранни автори от хърватски, чешки, австрийски и италиански произход, сред които Менци Црънчич, Карл Лудвиг Принц, Ф. Велан, К. Сенети и Ирма Комлоси.

Колекцията не бива да бъде пренебрегвана, но и не може да бъде определена като „представителна“ за българското изобразително изкуство. В нея не присъстват някои от най-големите художнически имена, като Майстора, Златю Бояджиев, Иван Милев, Никола Петров, Бенчо Обрешков и редица други. Не са представени и цели периоди. Напълно пренебрегнати са графиката и скулптурата. Въпреки това сбирката има своите качества и буди интереса и вниманието на изследователите.

Колекцията е съставена предимно от живописни произведения. Някои от тях са знакови, други допълват знанията за творческото развитие на художниците, трети са напълно непознати и представляват истински открития. Интересен е и обхватът им. Това са главно пейзажи, натюрморти и фигурални композиции. Най-ранно датираните и безспорно едни от най-ценните платна в колекцията принадлежат на големия художник на следосвобожденската ни живопис Антон Митов. Широко представен е и акварелният пейзаж. Открояват се имената на знаменитите Константин Щъркелов и Йордан Гешев. Откриваме и творба на известния хърватски маринист Менци Црънчич – „Море“, която по всяка вероятност е участвала в Изложбата на Съюза на южнославянските художници „Лада“ у нас през 1906 г. Интерес за българския историк на изкуството представлява и творба от 40-те години на ХХ век от серията пейзажи от Рилския манастир на Никола Кожухаров. Присъства и големият български живописец Никола Танев с един от карловските си пазари. А натюрмортът е основно представен от поредицата пастелни натюрморти с цветя, излезли изпод майсторката ръка на Руска Маринова.

Наред с някои от най-известните ни художници са представени и по-малко познати автори, чието творчество все още чака да бъде изследвано. Колекцията пази редки произведения на незаслужено забравените Христо Кутев, Кольо Колев, Милен Сакъзов, Владимир Рилски и Веселин Томов. Тези по-малко познати на българския изследовател творби попълват празнини в творческите биографии на своите автори и разширяват познанията ни за облика на българската живопис от първата половина на ХХ век.