Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

„Да живееш, означава да участваш в Божията любов. Да живееш, означава да обичаш и да бъдеш обичан, да даряваш любов и да приемаш любов.“ Статията на известния испански философ на правото е публикувана във в. ABC

През последните години сред младите хора се наблюдава едно забележително явление: жажда за духовност, която не могат да удовлетворят нито консумативизмът, нито материализмът. Тази жажда не е мимолетна и не е повърхностна; това е силна и дълбока потребност, често проявяваща се по най-невероятен начин. Ярки примери за това са филм като „Неделите“ (2025) на режисьорката Алауда Руис де Асуа, новият албум на певицата Росалия или последната книга на южнокорейския философ Хан Бьон Чхол, вдъхновена от идеите на Симон Вейл.

Но това е не просто някакво търсене на Бога. Съвременната младеж не е привлечена от един доста окарикатурен образ на Бога, който ние, включително и някои християни, пресъздаваме и налагаме. Този образ на всемогъщия, но отмъщаващ и безпощаден Бог е неудовлетворителен и проблематичен, защото е източник на вътрешни и външни конфликти. Самият разум ме подтиква да отричам този Бог, който не може да е истинският Бог.

Веднъж запитали майка Тереза кой или какво за нея е Бог. Нейният отговор бил ясен и трогателен: „Бог е любов и Той ви обича. Ние сме драгоценни за Него. Той ни е назовал по име. Ние Му принадлежим. Създал ни е по Свой образ и подобие за велики дела. Бог е любов, Бог е радост, Бог е светлина. Бог е истина“.

Апостол Йоан е написал с огнени букви в своето Първо послание: „Бог е любов“. Това твърдение не е обикновено богословско твърдение; това е самата същност на божествеността. Естеството на Бога се определя от любовта. Всичко около Него е любов. Какъвто и философски или богословски подход да използваме, за да се приближим към Бога, ние неизбежно се сблъскваме с една и съща непостижима тайна: Бог, творецът на всичко съществуващо, е любов. Това е най-великата тайна, която Бог някога е могъл да ни открие.

Основното следствие от тази истина се заключава в това, че да живееш, означава да участваш в Божията любов. Да живееш, означава да обичаш и да бъдеш обичан, да даряваш любов и да приемаш любов. Вечността по такъв начин се превръща в покана за вечна любов. Тази божествена любов, както много точно ни разяснява папа Бенедикт XVI в енцикликата си Deus caritas est (Бог е любов) се проявява в две измерения: ерос и агапе. Това са двете страни на една и съща любовна реалност.

Еросът се разбира като индивидуална и страстна любов, една такава любов, низхождаща свише, която намира израз в духовния опит на безчислен брой хора в хода на човешката история като Павел от Тарс, Августин от Хипон, Франциск от Асизи, Хилдегарда от Бинген, Майстер Екхарт, Бонавентура, Игнаций Лойола, Тереза Авилска, Йоан Кръстни, Блез Паскал, Гилбърт Кийт Честъртън, Павел Флоренски, Шарл дьо Фуко, Едит Щайн, Томас Мъртън, падре Пио от Пиетрелчина, Хосемария Ескрива, Харолд Бърман, майка Мария от Калкута и мнозина други.

Агапе е самоотвержената и жертвена любов, стремяща се към служение и благополучие на другите. Симон Вейл, философ с голяма популярност в наши дни, е писала много за духовните си търсения в своите дневници и есета. В едно от тях тя свидетелства за невероятния си духовен опит, преживян по време на краткото ѝ пътуване до Асизи през 1937 г. Тя пише следното: „Там, в самота, в неголямата романска капела „Санта Мария дели Анджели“, едно несравнено чудо на духовността, построена през XII век, където често се е молил свети Франциск, нещо ме застави за първи път в живота ми да застана на колене“.

Създадени по образ Божи, хората са способни да възлюбят Бога с ерос и агапе, обединявайки тялото, тясно обвързано с ероса, и душата, тясно свързана с агапе.

Еросът без агапе лесно може да се превърне в неистова страст, в безлично движение, стремящо се единствено към собственото си удовлетворение. И обратното, агапе без ероса се превръща в хладна любов, лишена от емоции и чувства; това е любов, наложена от волята, която не произтича от дълбокото биене на сърцето.

Вярата в Бога, която е безкрайна любов, въплъщаваща както ерос, така и агапе, подхранва човешкото желание да се приобщим към тази променяща ни реалност.

Ето защо чувството на Божията любов укрепва у хората солидарността, стимулира състраданието и прошката, а също така укрепва уважението, търпимостта и съчувствието към другите.

Нещо повече, тя способства за добротата, щедростта, утешението и надеждата. Вярата в Бога, Който е любов, затова и извършва промяна у нас. Както е казал Унамуно, великият търсач на Бога, чрез вярата „ние придобиваме същността на истината“, докато „чрез разума ние придобиваме само нейната форма“.

Тази вяра в Бога на Любовта оказва дълбоко влияние на начина, по който хората се отнасят към себе си, към другите и към заобикалящия ни свят. Също така тя влияе и върху самата структура на обществото. Ако едно общество напълно отстоява религиозната свобода и приема съществуването на Бога на Любовта, тогава то стъпва върху много по-здрава основа, отколкото тези, които обявяват себе си за агностици, атеисти или си създават „мислен бог“ – например на успеха, късмета или удоволствието.

Ако Бог е любов, то където е любовта, там е и Бог. Следователно обичащият човек, даже ако в ума си отрича Бога и повсеместно настоява, че Той не съществува, всъщност не е атеист. Той просто още не е срещнал Бога с разума си и не е получил дара на вярата. Той не е позволил на Бог да се отнесе с него като с дете. По същия начин и онези, които се откъсват от любовта и я отричат изцяло, дори и с разума си да вярват в Бога и някога да са били просветлени от вярата, се откъсват от Бога и започват да се отдават на гнева, жестокостта и ненавистта. Това явление може да се наблюдава в семейства, човешки групи, общества и цели култури. Войните са потвърждение на всичко това.

Търсенето на личния Бог, Който е Любов, е една дълбока и фундаментална жажда на човечеството. Тази любов преобразява не само живота на отделните хора, но е и способна да преобрази цели общества, създавайки по-състрадателен, по-загрижен и изпълнен с надежда свят.

Изграждането на общество, в което Богът на Любовта присъства, би трябвало да е тема, която да залегне в дневния ред на политиците – на всички политици, които сериозно работят за изграждането на мирно и устойчиво общество.

Превод от испански Рафаела Христова