Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026 / Книги

Нобелова реч

26.01
2026

По повод Нобеловата награда за литература първоначално исках да споделя с вас мислите си за надеждата, но надеждата у мен окончателно се изчерпа, затова сега ще ви говоря за ангелите. Ходя напред-назад, мисля си за ангелите, сега също, дори и да не вярвате на очите си, защото изглежда, че стоя и говоря по микрофона, но не, всъщност аз сега обикалям в кръг, от единия ъгъл до другия, после обратно там, откъдето тръгнах, в кръг, и да, за ангелите, за които мога да ви издам единствено това, че те са нов вид ангели, вече без криле... [...]

От Ласло Краснахоркаи 0 коментара Прочети повече...

„Миличък и нежен мой татко...“

26.01
2026

Макар и не твърде често, в световната културна история се натъкваме на случаи, когато всепризнатата слава на бащата неизбежно помрачава известността на сина, или обратното – бащата попада в плътната сянка на популярността на сина си. Красноречив пример за втория казус в българската културна история представлява случаят с Христо Атанасов Далчев, чието име е силно затъмнено от славата на талантливите му синове Любомир, Атанас и Борис, придобили заслужена национална и световна известност. [...]

От Хюсеин Мевсим 0 коментара Прочети повече...

Бягството на интелектуалците

26.01
2026

Силите на Гестапо, които действат в сянката на Вермахта, бродят из страната, преследвайки немски и австрийски бежанци. Същевременно осем до десет милиона души бягат от Северна Франция на юг – и то само за 4–5 седмици. Улиците са задръстени от коли, каруци, колела, пешеходци. Този хаос дава предимство на Вермахта: френските войски на юг едва се придвижват, докато германските напредват по свободните пътища. Съобщенията за военни престъпления – разстреляни цивилни, убити военнопленници, увеличават паниката. [...]

От Уве Витщок 0 коментара Прочети повече...

Някой звъни и си тръгва

26.01
2026

Имам неясен спомен от влиянието на една корица на книга в университетските книжарници. Още не знаех какво има между кориците, но във въздуха се усещаше нещо радикално. Книгата беше издадена през 1994 г. от издателство „Вирга“ в малък тираж със заглавие „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ от Иван Станев. После изчезна и дори антикварите я нямаха. През изминалата 2025 г. дойде ново издание на „Избитите обитатели“ с поезия, драма, теория на Иван Станев, писана между 1985 и 1987 г. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Сирнорил, оттатък времето

25.01
2026

Книгата излиза и свършва. За дни. Тиражът е изчерпан, ще трябва нов. Книгата е „Пилигрим от края на света“, неин автор е Борис Христов с приписка от Иван Станков. И още двама: Сирнорил и М., „Надолу от Бог“, и Мартин Христов, „Най-умната глупост“. Но не, не е книгата колективно дело, скрепява я могъщата фигура на поета, намерил уют в Лещен и оттам провождащ сигнали за доброта, за красота, за творчество. Всякакво творчество: словесно, картинно, естествено, етично и естетично. Вдъхновяващо творчество, което не свършва. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Когато сенките говорят

25.01
2026

„Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова. В книгата Италия е представена като географско пространство, което размива контурите на идентичността. Тя е място, където реалността отстъпва, докато нейните опорни точки – улици, мостове, църкви, човешки гласове, потъват в безжизнения блясък на луната. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...