Снадената България

Политическият речник на прабаба ми не беше богат. По-скоро плод на повторението, отколкото на знанието, на скриването, отколкото на откриването, той съдържаше няколко турски думи, измежду които съм запомнила единствено барашък. Прабаба често цъкаше с уста и казваше, че няма барашък. Харесваше ми как звучи тази дума и се чудех защо нещо, което отсъства, може толкова силно да вълнува. Представях си барашъка като празник, за който хората се подготвят всеки ден, защото не знаят кога точно ще се появи. [...]