Космическо и земно

Изложбата на Аксиния Пейчева в НГ „Квадрат 500“, озаглавена „Когато погледнеш към звездите, виждаш миналото“ (3 декември 2025–25 януари 2026, куратор Теодосий Георгиев), съвсем директно препраща към Космоса и микрокосмоса в тяхната (не)видимост едновременно в средата и по средата. Артистичният подход на художничката е свързан с науката, историята и човешкото познание и се явява мултидисциплинарно изследване на конкретното пространство в залата, в което е представено. [...]

Очарователната живопис на Олга Вълнарова

Изложбата в галерия „Арте“ (18 ноември–2 декември 2025 г.) отбеляза, макар и с известно закъснение, 110-ата годишнина от рождението на Олга Вълнарова (1914–2012). Нейното име се нарежда сред най-значимите и най-изтъкнатите български художнички от миналото столетие. Олга Вълнарова нагледно демонстрира рядко срещано единство – щастливо съчетание между ярка природна дарба и висока култура. Изкуството ѝ е белязано от вътрешна разкрепостеност, от изящен пластически артистизъм. [...]

Букурещка трилогия

Изложбата „Букурещка трилогия“ обединява три фотографски книги на Антон Роланд Лауб. „Подвижни църкви“ показва преместването чрез система от релси на седем църкви през 80-те години на ХХ век вследствие на наложения от румънския диктатор Николае Чаушеску план за „систематизация“ в Букурещ. „Последната Коледа (на Чаушеску)“ задава въпроси за справедливостта и институционалната памет за Румънската революция през 1989 г. А серията „Минериада“ разглежда травмата, свързана със събитията от 1990 г. [...]

Време за изплуване. Разговор с Мария Василева

Когато правя изложба някъде, не искам просто да пренеса нещо, което е готово. Желанието ми е да има диалог с мястото и с града. И затова всичко започна от едно по-задълбочено проучване на историята и географията на Казанлък. За мен той винаги е бил Казанлъшката гробница, Розовата долина, а по-късно Долината на тракийските царе. Никога не съм свързвала Казанлък с вода например. Изведнъж си дадох сметка, че язовир „Копринка“ се намира съвсем близо до Казанлък, но по някаква случайност никога не бях ходила там. [...]

Накъде гледат очите. Разговор с Теменужка Димова

От Ренесанса до бароковата епоха има много автори, които са описали предположенията си как зрителят разглежда една картина. Те смятат, че наред с цветовете и израженията на лицата, особено голямо е и значението на композиционните линии. Според тях, ако е нарисуван човек, който сочи с пръст нанякъде, то зрителят се поддава на тази „заповед“ и следва линията на показалеца. Историческите теории са свързани с намеренията на артистите, но и също така дават оценка на тогавашната публика. [...]

Франк Гери: архитектура и чувства

Гери е убеден, че идеите му произхождат по-скоро от живописта, отколкото от скулптурата. Процесът на проектиране при него започва без ясна представа, както при художниците. Признава, че експериментира, както го е правел и в детството си, опознавайки формите. Стреми се да запази схематичността: „Всичко, което е твърде завършено, е статично според мен. Не е живо. Не е отворено за интерпретации“. Навсякъде по света неговите многобройни сгради са разпознаваеми, превърнали са се в произведения на изкуството сами по себе си. [...]