Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

Има ли нещо общо между „прекрасния нов свят“ и изкуствения интелект? И не заживяваме ли все повече в антиутопията на Олдъс Хъксли? Разговор с френския публицист Пиер Тиесе във в. „Фигаро“

„Цената на прогреса“ – книга, излязла с ваш предговор, събира малко познати текстове на писателя Олдъс Хъксли (1894–1963), писани между 20-те и 60-те години на ХХ век. Защо решихте да ги извадите на бял свят сто години по-късно? Може би защото повече от всякога сме напът да платим „цената на прогреса“?

Критиката на масовата култура, както и на научно-техническото развитие, извършена от Олдъс Хъксли – „най-важното събитие в съвременната история“ според него – за мен е основополагаща. И тя напълно е съхранила своята проницателност и силата си независимо от факта, че по негово време техницизацията на обществото едва е набирала сила. Олдъс Хъксли очертава двойствения и специфичен характер на „прогреса“. Защото не можем да се възползваме само от благодеянията на „прогреса“, а да не платим и отрицателните му последици, които имат човешка и екологична цена.

Бурното развитие на производството прави, разбира се, живота на съвременния човек по-охолен, но това нарастване на „благосъстоянието“ има и своя регрес: налагането на една изкуствена рамка на живот и разрушаване на естествената среда, разделението на труда все повече води до тясна специализация на индивидите; загубват се ръчните занаяти, а от друга страна, се наблюдава все по-голямо разрастване на индустрията на развлечението, концентрация на властта и упадък на автономността под влияние на световните компании… Като „непоправим анархист“ и мислител на свободата, Хъксли неспирно защитава човешката личност от нейното „закрепостяване“ в някакъв колективен и тотален порядък.

„Един ден може би, подложена на трансформации, Земята ще се превърне в огромно пухено легло, на което човекът ще задреме, а умът му ще бъде упоен“, предрича Олдъс Хъксли. „Култът към удобството“ и желанието да си спестим усилието, в съчетание с новите технологии, не ни ли приближават до тази дистопична конфигурация? Екраните не са ли нашата нова „дрога“?

Как да не признаем, че е бил прав? Дотолкова сме уседнали и не искаме да помръднем, поети на издръжка от машините, че е необходимо всяко правителство периодично да прави кампании, с които ни приканва да „раздвижим“ отпуснатото си тяло поне „30 минути дневно“! И това беше голяма национална кауза през изминалата година! Надигнете се от време на време от вашето „гигантско пухено легло“… Екраните очевидно играят централна роля в тази обща летаргия. Те задържат вниманието, всмукват достатъчно мозъчно време и анестезират толкова добре ума ни, че дори на върха на държавата вече признават какви големи бели е донесло отчуждението, дължащо се на дигитализацията. Комисия от експерти във Франция, назначена от Еманюел Макрон в началото на 2024 г., се опита да установи катастрофалните последици от факта, че младите просто са залепени за екраните.

Но онова, за което говори Олдъс Хъксли в книгата си „Прекрасният нов свят“ (1932), е по-скоро някаква „дрога“, позволяваща да се притъпи всичко негативно, да се потули тревогата или гневът, да се „транквилизират“ тълпите, за да останат те покорни в робството си и никога да не изневерят на това си „щастие“. Олдъс Хъксли е бил силно обезпокоен и от възможно психическо въздействие върху населението с химически средства. В този смисъл той е предусетил разрасналото се медикаментозно лечение на психическите проблеми – феномен, развил се през втората половина на ХХ в., както го описва психиатърът Едуар Зарифиян в книгата си „Глави, пълни с рай“. През същата тази 2025 г., когато „голямата кауза“ във Франция беше посветена и на психическото здраве, стана ясно, че една четвърт от французите взимат психотропни вещества. Подобна „психическа криза“ поставя под съмнение нашето общество, щом то предпочита да решава проблемите си с гълтането на хапчета, доставени от фармацевтичната индустрия. Ето я нашата всекидневна „дрога“.

С други думи, нашият напредък е ефимерен. Той почива върху свръхексплоатацията на природата, което е в ущърб на идните поколения, и носи със себе си риск от разрастването на тираниите и нови империалистически конфликти, чиято крайна цел е да заграбят богатствата на Земята.  

В една от статиите си Олдъс Хъксли е силно обезпокоен от това, че „за мнозина нещата стават съвсем лесни и умовете им престават да се напрягат“. Не посочва ли той с пръст една реалност, която в момента застрашава младите поколения? Изкуственият интелект не е ли завършекът на тази „логика на прекомерното опростенчество“, от която се жалва Хъксли, макар по негово време техниката изобщо да не е била толкова развита?

Хъксли пише това през 1926 г., констатирайки, че ние губим способностите си вследствие на стремежа да опростим всичко и да имаме време за забавления. Поемането на „свободното време“ от индустрията на развлечението му се струва огромна заплаха за битието на човешкото същество. Вече не е необходимо да се действа и да се размишлява, достатъчно е да се настаниш във фотьойла и да се потопиш в някакво напълно незначително зрелище между две или повече реклами. Тази масова култура унищожава творческия дух, чрез който човешкото същество се осъществява. Тя го изпразва от неговата субстанция, превръща го в пасивен консуматор на съдържания, предадени му от ключови сектори на тази индустрия. И забележете, че Хъксли пише това в епохата на джаза, на грамофоните, на първите радиоапарати и киното!

Какво да кажем днес, изправени пред тълпи, които навсякъде са погълнати от преносимите си екрани? Пред тези „малечко-палечковци“, възпети от философа Мишел Сер, според когото вече не е необходимо да учим, защото знанието се намирало в интернет? Какво да кажем тогава за студентите, изцяло поверили се на изкуствения интелект, който трябва да мисли вместо тях и да пише техните дипломни работи? Ако беше жив, Хъксли без съмнение щеше да констатира, че процесът, в който техниката е поела „издръжката“ ни, а способностите ни са закърнели, е стигнал до своя завършек.

„Трябва да сме сигурни, че природата днес е съхранена в не по-малка степен, отколкото в миналото“, настоява Олдъс Хъксли. Какво от неговото схващане за екологията би могло да е от полза в съвременните дебати?

Между двете световни войни Хъксли внимателно следи материалните поражения, причинени от „прогреса“. Експлозията на демографията, на производството и на потреблението изисква все повече и повече ресурси, енергия, земи, метали, торове. Затова той предвижда, че нашият просперитет ще бъде краткосрочен.

Той, който възприема екологията като основен проблем на нашето време, открито призовава за „политика на човешката екология“, която да работи едновременно за оцеляването на човешкия род и за развитие на възможностите пред всеки индивид. Тази политика би трябвало преди всичко да се обляга върху „етика на самоограничението“, която да е спирачка пред всякакви налудничави опити за налагане на господство. Ето защо във време на свръхвъоръжаване идеите на този убеден пацифист са важен ориентир и си остават актуални.

Превод от френски Тони Николов