Епопея на литографиите
„Литографии от Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. в художествената колекция на Регионалния военноисторически музей – Плевен“, 2025 г.
Историята е разказ. Това е аксиома още от Херодот, нейния баща. Този разказ обаче и на самите гърци не е сякаш достатъчен, затова го допълват с изображения. Най-напред върху керамика – чернофигурна и червенофигурна, където откриваме изрисувани гръцките победи над персийските пълчища. Все пак един от най-известните образи на военна победа не е гръцки, а римски: мозайката от Къщата на Фавна в Помпей, показваща как Александър Велики сразява цар Дарий в битката при Иса (5.XI.333 г. пр.Хр.).
Човечеството не само иска да чуе какви ги върши, а и да види. Историята в картини, не само с думи.
В българската история също има велики победи. Един най-великите е отбраната на Шипченския проход, която Иван Вазов възпява в „Опълченците на Шипка“: „Но ний знаем, че в нашто недавно / свети нещо ново, има нещо славно, / що гордо разтупва нашите гърди / и в нас чувства силни, големи плоди“. Българската храброст на „този връх висок“ е изпълнявала стратегическа задача, изключително важна: да не позволи на ордите на „Сюлейман безумний“ да пробият българо-руската отбрана, че да се притекат на помощ на обсадения Плевен. Край този град в Централна България, „тази Плевна“, както е описана в „Одисей“ на Джеймс Джойс, няма опълченци, но независимо от това той също е българска епопея, и то такава, че приковава очите на кажи-речи цял свят. Чак в Южна Америка кънти ехото на битките благодарение на испаноезичното издание на популярния френски вестник Le Monde Illustré, а Карол Поп де Сатмари, фотографът на Васил Левски, бидейки придружител и придворен художник на румънския крал Карол I, изпраща кореспонденции едновременно до английски и френски издания. Разбира се, най-ангажирани са руските вестници, изобразили събитията край Плевен на множество литографии. Обилно, детайлно и зрелищно…
Тъкмо тези литографии ни впечатляват в изданието „Литографии от Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. в художествената колекция на Регионалния военноисторически музей – Плевен“. Не е за вярване колко много изобразителен материал съществува, осветяващ тази може би най-важна българска война (и победа, да не забравяме) от всякакъв ъгъл и от всички страни. Общо 200 литографии и рисунки са публикувани в албума, като това е едва малка част от фонда на Военноисторическия музей в Плевен. Сред художниците, създатели на творбите, срещаме имената на Йохан Шьонберг, Хенрик Дембицки, Сава Хенция, Франц Яшке, А. Клепарски, Бр. Брауне… Сбирката е така богата благодарение на дарения, не едно и две. Във въведението към албума са изредени някои от щедрите благодетели: „Голяма част от графиките са предадени на военноисторическите музеи от руското и румънското военно министерство в началото на ХХ в. През годините колекцията се попълва с дарения и откупки от организации и частни лица. По-големи дарения през годините музеят получава от: Владимир Дарягин, 1967 г. – 86 графики към „Сборник военни разкази от офицери, участници във войната 1877–78 г.“, издаден от княз В. Мещерски; проф. Валерий Бабков, 1969 г. – 18 литографии; Александър Ал. Шулц на 6 май 1975 г. предава 5 литографии в памет на своя баща – Ал. Шулц – заместник-директор на военните музеи в Плевен в периода 1920–1932 г. Княз Никита Лобанов-Ростовски дарява 8 литографии, отпечатани в английската преса през 1877–1878 г.“.
Литографиите показват войната от всякакви ъгли – и парадни, и фронтови. Особено изразителна е тази, която изобразява битката за Гривица – знаменитият редут, където мъжествено пада един от героите на Плевенските щурмове (три на брой) капитан Горталов (произведен посмъртно в майорски чин). Но още много са изображенията, които откриват истинските мащаби на това най-ключово сражение по време на Руско-турската освободителна война от 1877–78 г.
Разкрива ги, за да знаем и помним. Довека…
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук