Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Хляб, сол и сладокусници

Книгата на Стефан Дечев „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX век до 1878 г.)“ е плод на убеждението, че храната и яденето са не просто някаква биологична потребност, а проявление на културата, на манталитета, на спецификата на една общност: „[…] Тези няколко десетилетия... в един реформен за Османската империя период – още повече поставят под съмнение представата за някакво вечно противопоставяне на Изтока спрямо Запада. [...]

Яворов на прицел

Тезата на Виолета К. Радева може да синтезираме така: образът на Яворов е потулен зад съзнателни лъжи и неволни измислици: в борбата между ангела и демона, както той сам изрича за себе си, връх взема демонът, ето защо твърдението, че Лора Каравелова се е самоубила, подлежи най-малко на съмнение, ако не и на категорично отрицание, тъй като уличаването на поета като убиец би хвърлило сянка върху македонското движение, а това неговият аркадаш Тодор Александров не би позволил никак. Затова го прикрива… [...]

Франциск и бедните

Автобиографията на папа Франциск носи светлото и доверчиво име – „Надежда“. Тази доверчивост не е изсмукана от пръстите – за Божията благосклонност малкият е слушал разказите на своите близки и те са попивали в душата му; нито е някаква инфантилна наивност: той я е виждал в блесналите очи на хората, които среща, в силните ръце, с които се здрависва, в топлите устни, които целуват ръката му на пастир. И тъкмо те, хората, го довеждат до убеждението: „Никой не се спасява сам“. Убеждение, което се е превърнало във вяра... [...]

Епопея на литографиите

Историята е разказ. Това е аксиома още от Херодот, нейния баща. Този разказ обаче и на самите гърци не е сякаш достатъчен, затова го допълват с изображения. Най-напред върху керамика – чернофигурна и червенофигурна, където откриваме изрисувани гръцките победи над персийските пълчища. Все пак един от най-известните образи на военна победа не е гръцки, а римски: мозайката от Къщата на Фавна в Помпей, показваща как Александър Велики сразява цар Дарий в битката при Иса (5.XI.333 г. пр.Хр.). [...]