Култура / Митко Новков
Борис Шивачев, еталонът
Има имена в българската култура, които незаслужено биват прикрити нейде в гънките ѝ, почти невидими, почти непознати. Обикновено това са творци, които не се вписват в канона и с иновативната си дейност изскачат от стегнатите му рамки. А в същото време са направили много, за да бъде лицето ни симпатично пред света. Сещам се например за Кирил Кръстев – един от най-ерудираните българи през ХХ век, или за Борис Шивачев – човека, който с цялото си дело е настоявал, че нашата култура трябва да се отвори към глобалното. [...]
Тъмната страна на светлото минало
Митовете за социализма нямат край. Изглежда носталгията по младостта за мнозина от моето поколение се е преобразила в носталгия по социализма. От мои студенти научих: бабите и дядовците каканижели и набивали в главите им как в соцвремената всичко било спокойно и подредено, без изненади. Вярно, подредено: отиваш да работиш по разпределение за жълти стотинки – истинско заточеничество; живееш не там, където искаш, а където си роден – истинско крепостничество; изкарват те на съботници, бригади, трудови дни... [...]
С кристално кълбо в настоящето
Руският аналитик Владислав Иноземцев пише в „Новая газета. Европа“: „Западният свят пропусна ставането на авторитарна Русия“. Само че, ако беше чел внимателно и се беше вслушал в Асен Игнатов, нямаше да го пропусне. Книгата със статии и анализи на ситуацията в постперестроечна Русия „В очакване на Путин“ е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си. Философът сякаш вижда днешната мрачна путинска империя през кристално кълбо – тъй прецизни са наблюденията му, тъй точни пророчествата му. [...]
На ръба на онтоса
Присъствието на Златомир Златанов в българското литературно поле е предизвикателство. Обаче присъствие ли? Какво присъствие? Обосновано питане, тъй като Златомир Златанов изобщо не го отчита това поле, загърбил го е и не му пука. Всичко онова, което след Пиер Бурдийо и Жизел Шапиро сме свикнали да наричаме „социология на литературата“, него нито го грее, нито го пече. В този смисъл присъствието му тук е именно лимитрофично, съответно на заглавието на неговата последна книга „Лимитрофии“. [...]