Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
59 публикации

(не)Поезия: думи в центрофугата

20.11
2023

Винаги съм се чудел защо Илко Димитров, бидейки като пишещ предимно човек на мисълта, определя книгите си като поезия, а не като друг вид словесно изкуство, по-плътно пасващо на творческата му нагласа? От общо 18 авторски заглавия 14 са посочени като поезия, включително последното, „Веднъж през август”. Средният читател обаче трудно би признал книгата за поетическа, чак би настръхнал от неприемане. И да, би казал въобразеният среден читател, формата е стихотворна, но какви стихове са тия? [...]

Прочети повече...

Животи вкратце

22.10
2023

Критиката е литература, кинокритикът Божидар Манов за сетен път го доказва. Няма-няма, и се появи някой критик с художествено произведение, и то стойностно художествено произведение. И не говоря за някогашните и днешни редактори на „Литературен вестник“, чието творческо битие изначално осцилира между двете и понякога е трудно да кажеш за Амелия Личева например повече поет ли е, или критик. Не зная какъв знак да турим на тоя феномен, но ако съдим по тъжните разкази на Божидар Манов, нека да е положителен. [...]

Прочети повече...

Близки срещи от възвишен вид

17.09
2023

Книгите на Олга Шурбанова винаги са споменни: разкази са за отколешен досег с хора, за събития в заминалото, за разговори в далечни времена. Биха могли да се причислят към т.нар. „мемоарна литература“, ако тя не беше дискредитирана от някои „мемоари“, които са по-скоро пране на съвести, отколкото честни изповеди. Затова ще ги определя инак: „близки срещи от възвишен вид“; тоест срещи, които не са обикновени, рутинни, невзрачни, а които обогатяват, възземат, въодушевяват. [...]

Прочети повече...

40 години в „Култура“

17.09
2023

Първият ми текст във в. „Култура“ се появи и случайно, и нарочно. Тогава, преди 40 години, живеех в Бургас и се занимавах с политика. Та в един прекрасен майски ден на 1992 г. – като вчера ми е, при Сашо Инджов сварих писателя Атанас Радойнов с наръч броеве на „Култура“ – вестникът още излизаше в „чаршафния“ си вид, – който и се хвалеше, че му излязла статия – „Митът за Града на поетите“. Де когото срещнеше, му подаряваше вестник с автограф, фукайки се: „Не всеки публикува в „Култура“, това е вестник за избрани!“. [...]

Прочети повече...