Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Ани Илков, искрено и лично

Жанрът литературна анкета в българското писмовно поле е с богати традиции. Още от 1895 г., когато проф. Иван Шишманов задава знаменитите си въпроси към Иван Вазов и Алеко Константинов, превърнали се в сакрални. Институтът по литература на БАН удържа традицията. Първият избор е поетът Ани Илков, разговоря Боряна Владимирова. Заглавието на анкетата е в духа на Ани-Илковото писане – „Сеч и меланхолия“. Седем разговора с човек и творец, когото Боряна Владимирова определя като „див петел и елен едновременно“. [...]

По Бернхард, ама не съвсем

Валентин Калинов не само прилича на Бернхард, той е и различен. И не единствено защото австрийският писател предпочита романите и драмите, но също и в нещата, които двамата описват, и в начина, по който ги описват. Българският автор съзнателно прескача Бернхард, за да стигне до едри метафизически мъглявини, които австриецът ненавижда и го декларира неведнъж; така Валентин Калинов пише и по Бернхард, но и отвъд Бернхард. Второ, Бернхардовата прицелна провокация и Калиновата прицелна провокация се разминават... [...]

В дълбоките води на разума. Разговор с Георги Фотев

За политически разум може да се говори, доколкото политиката е диференцирана като специфична жизнена сфера на обществото. Политическият разум по същността си е диалогичен разум. Не е излишно да напомня, че когато се говори за диалог, бутилките със сироп трябва да се оставят надалеч. Политиката е много сериозно нещо. Тя е една от най-висшите и сложни човешки дейности, тъй като финалната ѝ цел е общото благо. Общото благо е просто, но пътят до простите и близки неща е дълъг и много мъчен. Нужно е мислене. [...]

Стихии Море

Романът на Александър Секулов „Жена на вятъра“ е маринистика чиста проба. Не само защото голяма част от действието „плава“ в морето, но и защото самото море не присъства единствено като пейзаж, а е герой, дори бих казал един от главните герои. Финалната част на романа дори така е озаглавена – „Морето“. Морето, което е откровение и молитва: „Вече знам, че морето и молитвата са едно и също нещо. Много пъти съм се опитвал да опиша усещането, когато тялото ти се плъзва във водите на Егея. Сякаш се сливаш с мирозданието...“. [...]