Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Борис Шивачев, еталонът

Има имена в българската култура, които незаслужено биват прикрити нейде в гънките ѝ, почти невидими, почти непознати. Обикновено това са творци, които не се вписват в канона и с иновативната си дейност изскачат от стегнатите му рамки. А в същото време са направили много, за да бъде лицето ни симпатично пред света. Сещам се например за Кирил Кръстев – един от най-ерудираните българи през ХХ век, или за Борис Шивачев – човека, който с цялото си дело е настоявал, че нашата култура трябва да се отвори към глобалното. [...]

Тъмната страна на светлото минало

Митовете за социализма нямат край. Изглежда носталгията по младостта за мнозина от моето поколение се е преобразила в носталгия по социализма. От мои студенти научих: бабите и дядовците каканижели и набивали в главите им как в соцвремената всичко било спокойно и подредено, без изненади. Вярно, подредено: отиваш да работиш по разпределение за жълти стотинки – истинско заточеничество; живееш не там, където искаш, а където си роден – истинско крепостничество; изкарват те на съботници, бригади, трудови дни... [...]

С кристално кълбо в настоящето

Руският аналитик Владислав Иноземцев пише в „Новая газета. Европа“: „Западният свят пропусна ставането на авторитарна Русия“. Само че, ако беше чел внимателно и се беше вслушал в Асен Игнатов, нямаше да го пропусне. Книгата със статии и анализи на ситуацията в постперестроечна Русия „В очакване на Путин“ е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си. Философът сякаш вижда днешната мрачна путинска империя през кристално кълбо – тъй прецизни са наблюденията му, тъй точни пророчествата му. [...]

На ръба на онтоса

Присъствието на Златомир Златанов в българското литературно поле е предизвикателство. Обаче присъствие ли? Какво присъствие? Обосновано питане, тъй като Златомир Златанов изобщо не го отчита това поле, загърбил го е и не му пука. Всичко онова, което след Пиер Бурдийо и Жизел Шапиро сме свикнали да наричаме „социология на литературата“, него нито го грее, нито го пече. В този смисъл присъствието му тук е именно лимитрофично, съответно на заглавието на неговата последна книга „Лимитрофии“. [...]