Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

„Музиката трябва да диша, да е жива. Да бъдеш инструменталист е като да си спортист. Но за нас техниката не е цел. Нашата цел е да разкажем емоции и да докоснем душата.“ С перкусионистката Виви Василева разговаря Светлана Димитрова

На сцената Виви Василева е невероятна атракция. Заобиколена от своите маримби, вибрафони, гонгове, барабани и всякакви нетрадиционни и съвсем невероятни инструменти. Каква енергия и отдаденост излъчват изпълненията ѝ! В един миг тя е със своите палки, извайвайки прекрасни тонове от маримбата, от цяла група различни видове барабани или специално подредени тигани, а в следващия в ръцете ѝ е метална туба, waterphone. Тя е като вълшебница, която извлича приказни мелодии от тях. Напълно обяснимо е защо толкова композитори са вдъхновени от енергията и излъчването ѝ. А майсторските класове, които прави, привличат много млади музиканти.

Виви е родена през 1994 г. в Хоф (Германия) в семейство на музиканти, прочутият цигулар Васко Василев е неин брат. Започва да учи перкусии на 10 години при Клаудио Естай, на 13 печели Първа награда на известния германски конкурс Jugend musiziert и става най-младият член на Националния младежки оркестър на Германия. На 16 постъпва във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен, където учи при проф. Петер Садло и Раймонд Курфс. Продължава в университета „Моцартеум“ в Залцбург, в класа на Мартин Грубингер. През 2014 г. печели две специални награди на престижния конкурс на ARD в Мюнхен. През 2016 г. получава награда от Културния кръг „Гащайг“ за своя композиция и аранжимент на българската народна песен „Калино моме“, а на следващата година – Баварската награда за насърчаване на изкуствата. През 2023 г. печели наградата Ленард Бърнстейн. Дебютният ѝ албум (2019) се нарича Singin’ Rhythm и включва творби от Гийо Еспел, Ерик Самю, Ориол Кружен и Кейко Абе, повечето премиерни записи, както и някои аранжименти и композиции от самата Василева. На 31 март в социалните мрежи Виви Василева съобщи, че записаният от нея Recycling Concerto от Грегор Майрхофер e издаден по нова технология, на рециклиран винил, изработен от пластмасови бутилки, събрани в океана.

През лятото Виви Василева ще направи още една важна стъпка в живота си. Ще се омъжи за Лукас Кампара Динис, с когото са заедно от десет години.

Разговаряхме с нея преди концерта ѝ със Софийската филхармония и диригента Найден Тодоров на 19 март 2026 г. в зала „България.

Публиката в София ви посреща първа, следват Русе и Пловдив. Изпълнявате концерта на американския композитор Дани Елфман. Познавате ли го?

Да, имах честта да се запозная с него преди няколко години във Виена, в „Концертхаус“, когато Готие Капюсон направи премиерата на неговия концерт за виолончело.

Да, Капюсон го изпълни и в София.

Няколко месеца преди да дойде тук, направи премиерата с Виенския симфоничен оркестър. Аз тогава чух концерта и се запознах с Дани Елфман. Той веднага ми каза, че е написал концерт за перкусии, но още не беше издаден. Изпрати ми нотите. Веднага се запалих да го науча и съм много щастлива.

Често ли го свирите?

Да, миналата година го свирих в Германия. През декември бях в Измир, а през май ще бъда в Анкара.

Не мога да не ви попитам за концерта на музикантите от фамилията Василеви миналото лято във Велинград. За първи път ли се случи?

За втори път баща ми организира такъв концерт. Първия път бях на десет години и тогава беше в Смолян. Моят дядо имаше юбилей, ставаше на осемдесет години, беше също толкова хубав семеен концерт. Сега го повторихме, двайсет години по-късно. Стопли сърцето на всеки член на семейството.

Какво изпълнихте? Имаше ли предварително подготвена програма?

Баща ми почти цяла година подготвяше този концерт. Направихме репертоар. Аз свирих с брат ми, както и с кака ми. Свирихме в най-различни комбинации. Кака и брат заедно. Всички заедно свирихме и най-важното беше, че накрая изпяхме „Смолян, Смолян“, песента на дядо ми.

А у дома случва ли се да свирите често?

У дома рядко се случва да правим музика. Такива случаи свързвам с плажа, с Черно море. Там винаги, още в детството ми, сме правили музика и след като се запознахме с Лукас, моят съпруг също се включи. Първото нещо, още преди да дойде в България, беше да му купим плажна китара, за да можем да свирим заедно на плажа.

А вие сте му разказали за музикалните сесии на плажа Карадере.

За него не беше ново, в Бразилия това е познато. И само един път на Коледа сме свирили музика. Но за нас Коледа е почивен ден, не работим (смее се).

С Васко Василев сте били заедно на сцената. Планирате ли други изяви?

Трудно е да координираме програмите си, защото и неговият, и моят график са пълни. Но винаги го имаме предвид и сме готови.

Перкусионистите могат да превърнат всяко нещо на Земята в музикален инструмент. Кои са най-необичайните предмети, на които сте свирили на сцената?

Пластмасови бутилки. Имам цяла маримба от пластмасови бутилки, като всяка е един тон. Значи имам четиридесет бутилки за три октави и половина.

Това е рециклируемата ви идея.

Да, точно така.

Какви други инструменти имате?

На сцената за концерта в София ще имам бензинова туба, която звучи много хубаво. Но и самите инструменти са необичайни. Имам един такъв, на който също ще свиря, казва се waterphone. Като чуеш какви звуци излизат от него, се чувстваш, все едно си в Космоса. Вътре има вода и с един лък се свири. Звучи като в хорър филмите. Всичко това е част от концерта на Дани Елфман. Той самият изпитва интерес и любов към перкусионните инструменти и използва всякакви неща. Това с тубата така е написано в партитурата. Не съм си го измислила аз.

А когато пътувате по света, събирате ли специфични инструменти от страните, които посещавате?

Абсолютно! Преди няколко месеца, когато бях в Тайланд, видях невероятни инструменти, само че нямаше как да ги взема в куфара. Големи гонгове, които са интонирани на един тон и звучат като страхотен бас. И един такъв тон като прозвучи, цялото ти тяло вибрира. Има ги в будистките храмове. Там монасите ги търкат и те звучат, все едно се свири на чаши с вино. Сега ги видях в Тайланд. Невероятно е!

Един перкусионист свири на толкова много инструменти – маримби, ксилофони, барабани… Имате ли любими?

Много обичам мелодичните инструменти. И това, че свирим с четири палки – по две във всяка ръка. Ние свирим и хармонии, можем да си акомпанираме, като на китара, като на пиано и това дава много възможности в музикалните аранжименти и пиеси. Но най-вече аз съм влюбена в комбинацията от всичко това. Силата ни като перкусионисти е в това, че комбинираме всякакви звуци. Винаги намираме нови комбинации, нови техники. Много обичам да свиря на барабани, на които се свири с ръце като на тарамбуки, Talking drum, Dum Dum, на които за концерта ще изпълня импровизирана каденца. Но ако трябваше да си избера едно и само на него да свиря, не бих могла. Аз съм като дете – ако може всичко да имам, не само една играчка. Всичко искам аз.

Вдъхновявате много композитори. Изпълнили ли сте всички концерти, които са ви посветени?

Да, изцяло.

Сред тях имате ли любими?

Към всеки концерт имам специфична връзка. Много обичам „Оракул“ от Ориол Крушен, който изсвирих с Радиооркестъра преди три години. Но честно казано, най-влюбена съм в концерта, който в момента свиря. Значи днес, ако ме питате, е концертът на Дани Елфман. Миналата седмица беше Рециклираният концерт от Грегор Майрхофер, който свирих в Лондон, или на Джон Кориляно, който свирих в Цюрих.

А поръчвали ли сте на някой композитор концерт, и то за определен инструмент?

Всички, които са посветени на мен, аз съм ги поръчвала и инструментите сме ги избирали заедно. Композиторът казва какво си представя, а аз казвам какви възможности и инструменти има. Така стана с A Savage Beat от Саули Зиновиев, който скоро свирих във Финландия. Композиторът е финландец, а концертът също е сред най-любимите ми. Той е с тайко, огромните японски барабани. Трябва сто години да расте едно дърво, за да се направи от него такъв барабан.

Поддържате ли връзки с български композитори?

Да, преди няколко години направихме премиерата на една много хубава пиеса от Васил Казанджиев и дори я записахме за БНР. Беше за духов квинтет и вибрафон. И за мен това беше също много специално. Винаги когато се прибирам в България, когато работя с български музиканти и композитори, чувствам, че съм у дома и там ме прегръщат, защото това е езикът на майка ми, на баща ми, в този език аз съм усетила най-много любов. Баща ми и майка ми много са свирили произведения на Казанджиев. Разказвали са ми и сме слушали негови творби. И беше огромна чест да направя премиера на негова пиеса.

И вие самата композирате, дори имате награда през 2016 г. за това.

Много обичам български народни песни. Те ме вдъхновяват.

Правите им обработки?

Имам братовчедка, която пее родопски песни. Винаги, когато пее, настръхвам. Това е най-огромната магия, която съм преживявала в музиката. Така откривам все нови и нови народни песни и понякога толкова ми харесват, че няма как, много искам да ги свиря. И върху тези песни пиша пиеси. Тази, която получи награда, беше върху „Калино моме“. Направих я за маримба и вибрафони. Най-новата ми творба е „Тракийска фантазия“, която се надявам да изпълня като бис на концерта. Тя е върху две народни песни – „Бучимиш“ и „Дилмано, Дилберо“. Много ме вдъхновиха вариациите „Дилмано, Дилберо“ от Александър Владигеров. Използвала съм негови мотиви, които съм транскрибирала за маримба.

Сигурно публиката много се радва, когато чува тези български ритми, изпълнени от вас? Атрактивни са като бисове.

Дори миналата есен, когато за първи път я свирих, беше като бис след Рециклирания концерт и тогава някои хора ми написаха имейли, за да ми кажат колко са ги стоплили тези български, балкански мелодии, които свирих на маримбата.

Правите майсторски класове и предполагам, има голям интерес. Какво съветвате студентите?

Тъкмо излизам от много интензивни майсторски курсове в Бирмингам, в консерваторията. Преподавам през този семестър и в Моцартеума в Залцбург, където имам артистична резиденция. И все повтарям, че трябва да се свири целенасочено. Нотите трябва да имат посока, те не са просто сами за себе си, а всяка е свързана с другата. И в тези фрази музиката трябва да диша, да е жива. Явно ни липсва достатъчно традиция в школата на перкусионните инструменти. Иначе много се развихме като репертоар, като техника, особено с Мартин Грубингер. Той такава техника и звук ми даде като основа. Но където и да преподавам – дали в Австрия и Германия, където нивото е безумно високо, или в Бразилия, в едно малко село, където и да отида, това за мен е най-важното. Певците и цигуларите най-много работят върху това – фразата да диша и да разказва. И според мен върху това трябва да се фокусираме в следващите години, а не само върху техниката. Тя е помощта, за да се постигне това, но не е целта. Да бъдеш инструменталист е като да си спортист. Но за нас техниката не е цел. Това е просто пътят, по който да стигнем до чувствата. Нашата цел е да разкажем емоции и да докоснем душата. Наистина без техника това не е възможно.

Има ли импровизации при изпълнението на един вече създаден концерт?

Да, има творби, при които композиторът дава възможност на изпълнителя да импровизира. Аз винаги се радвам на това. Така е и при Дани Елфман, ще имам импровизация.

Обичате и камерната музика. Свирите много. Да споменем някои от партньорите, които най-често са с вас.

Много свиря с Лукас Кампара Динис, китарист, с когото в живота сме двойка. Също свиря с един страхотен пианист Франк Дюпре. През май ще бъдем в Мюнхен, в „Принцрегентентеатер“, имаме изяви и в „Концертхаус“ във Виена. С него е голямо парти на сцената, защото той е феноменален класически пианист, но импровизира, свири и джаз, а като дете е свирил на ударни инструменти. С всички тези възможности направихме уникална програма, която само от нас двамата може да се изсвири. С него бяхме вече във филхармонията в Есен, имахме концерти в Линц, в Цюрих.

Записите ви са много. Подготвяте ли нови?

Миналата година записахме Рециклирания концерт, който излиза в края на март. Преди няколко седмици излезе Inferno на Даниел Бярнасон с Исландския симфоничен оркестър. Той е страхотен композитор и за неговия диск The Grotesque and the Sublime аз записах перкусионния му концерт Inferno. Вече записваме всички пиеси, написани специално за нас с Лукас за китара и виброфон. Сигурно ще излязат в края на тази година. А за по-далечното бъдеще… На Нова година се получи една нова магия с австрийския духов състав „Федершпил“. Свирихме на концерт във Виена Ганкиното хоро в много хубав аранжимент. С тях планираме турнета и диск.

Как се роди желанието да свирите на перкусионни инструменти?

Започнах с пиано и мисля, че не е чак толкова необичайно, защото аз израснах сред музиканти – баща ми свиреше на цигулка, двете ми каки, брат ми. Татко и на мен даде цигулка. Беше строг и искаше да свиря на цигулка. Аз бях влюбена в музиката, която брат ми и кака ми свирят, но не се вълнувах толкова. Перкусионните инструменти веднага оказаха жестоко въздействие върху мен. Не беше така с цигулката. При перкусиите нямаше нужда никой да ме кара да си свиря гамите. Сама си свирех по цял ден на барабани. Майка ми трябваше да ме вдига от тях и да казва: „Имаш и домашно да пишеш“.

Помните ли първия ви концерт с оркестър на сцената?

Бях на дванайсет години с оркестъра на баща ми в Хоф, в Германия, където съм родена. Свирих концерт за маримба и оркестър. Беше страхотно преживяване да водя този огромен оркестър и да пулсирам с него. Тогава разбрах, че това най-много ме вълнува.

Нямаше ли сценична треска?

Е, това винаги го има. Но още по-голямо е вълнението, че можем да споделим страстта към музиката с публиката.

Ще свирите ли през лятото в България?

През юли ще свирим на „Варненско лято“. На 10 юли ще бъдем там заедно с Лукас и Димитър Буров с една много интересна програма. Идеята е на Минчо Минчев. Ще пътувам до Норвегия, ще свиря отново в Швейцария.

Правили сте майсторски клас на „Варненско лято“ преди известно време.

Сега пак ще имам майсторски клас на 8 и 9 юли. Всички, които се интересуват, могат да се регистрират.