Култура / Брой 8 (2961), Октомври 2019

В навечерието на 1989 г. все още никой не подозира, че Берлинската стена ще рухне на 9 ноември. В своя дневник Вера Ленгсфелд описва всеки от тези исторически 365 дни. Демонстрациите в бившата ГДР от първите дни на октомври, точно преди 30 години, подготвят кулминацията, когато на 9 октомври в Лайпциг ще излязат 70 000 души.

2 октомври 1989 г.

Понеделник е. Денят на традиционната „понеделнишка“ молитва[1], която днес по волята на ГЕСП[2] не трябва отново да премине в демонстрация. Градът прилича на военен лагер. Улиците и гарите са под наблюдение. Пречи се най-вече на младежи, които искат да дойдат в града. От 13 часа на обяд силите за сигурност, подкрепени от бойни групи, са в готовност. Дни наред в пресата се водеше активна кампания срещу понеделнишката молитва. И сега кадри на ГЕСП, персонал от университетите, партийни функционери от управляващия блок и групи от предприятията трябва да протестират на улицата срещу понеделнишката молитва. Минувачите посрещат тези държавни демонстранти с подигравка и съчувствие.

Въпреки широката блокада около църквата „Св. Николай“[3] в нея и наоколо има повече от 10 000 души. Освен това молитва има и в Реформистката църква. Горещи проповеди в двете църкви прокламират „пробуждане от страха“. Същевременно отново има призиви за безусловно ненасилие. Клаус Каден[4] в църквата „Св. Николай“: „Сега е важно не само да събереш смелост, но и да запазиш сърцето си в стълкновението с врага“. След молитвите се оформя шествие, в което участват над 15 000 души. Както и предишната седмица, силите за сигурност са безпомощни. Бариерите просто се заобикалят или разрушават. Протичането на демонстрацията вече е извън контрол. Част от демонстрантите се събира около Томаскирхе[5]. Тук се стига до намеса на силите за сигурност с палки и кучета. Засегнати са и минувачи. В началото хората викат: „Не сме хулигани!“. Така напоследък пресата нарича демонстриращите. Понеже този вик звучи твърде неравно, един непознат стигна до идеята да извика: „Ние сме народът!“. Роди се бойният вик на мирната революция. Той се разпространи със скоростта на вятъра. В комбинация с „Без насилие!“ лозунгът въздейства наистина обезоръжаващо на силите на реда. Те и без това имат проблем, защото трябва да действат срещу свои приятели, познати и съседи, а не срещу врагове, както им е внушавано. Така легитимността на ГЕСП се пропука и пред тези, които трябва да охраняват властта на партията.

3 октомври 1989 г.

Желаещите да емигрират едва са напуснали посолствата на ФРГ в Прага и Варшава, когато напират нови бежанци. За един ден посолството в Прага отново се изпълва с 3000 души. Ръководството на ГДР реагира на бежанската криза, като затруднява или възпрепятства пътуването в братските социалистически страни. След като става почти невъзможно да получиш изходна виза за Унгария, е прекратено и безвизовото пътуване до Полша. От сега нататък отново трябва да се кандидатства за визи, които могат да бъдат разрешени или отказани.

4 октомври 1989 г.

Партийното и държавно ръководство на ГДР излиза с изявление по повод на масовия „изход“ на своите поданици. За бежанците „никой няма да плаче“, се казва в него. Същевременно се отменя безвизовият режим с Чехословакия. Гражданите на ГДР вече не могат да напускат страната по своя воля. Те трябва да молят за разрешение, независимо в коя посока искат да се придвижат. Някой сякаш е затворил херметично огромен парен котел.

Междувременно в посолството на ФРГ се намират почти 10 000 души. Хигиенните условия са нетърпими. Затова на „изостаналите“ също е позволено да отпътуват с влак през ГДР на Запад. Когато гражданите на ГДР научават, десетки хиляди се стичат по протежението на жп отсечката. Този път мнозина от тях не се ограничават само с викове и махане, а се опитват да щурмуват влаковете. В Дрезден около 20 000 души нахлуват на гарата, скандирайки: „Искаме навън!“. Силите за сигурност, разпределени във и около гарата, правят опит да разчистят пероните и коловозите с водни оръдия. С кучета и палки те тръгват срещу всички, които не искат да отстъпят. Стига се до най-тежките стълкновения между граждани и полицейски сили от 17 юни 1953 г.[6] насам. Десетки са ранените и от двете страни. Един полицейски автомобил е в пламъци. Повече от 1300 души са арестувани. Това надхвърля капацитета на дрезденските затвори. Арестуваните трябва да бъдат разпределени из целия окръг. Дори и съседните окръзи трябва да приемат арестанти. Междувременно снимките от побоищата обикалят света. Канцлерът Кол, който е болен, получава информация по телефона.

Встрани от случващото се Политбюро се среща с „участници в съпротивата и активисти от първия час“, както съобщава „Нойес Дойчланд“[7]. Участниците в съпротивата срещу Политбюро също се срещат. Във Ваймар се провежда мероприятие на „Демократически пробив“[8] и на „Нов форум“[9], в което взимат участие 1200 души. Мнозина съобщават, че дни наред заедно със стотици други граждани са протестирали в паспортните служби и пунктовете за заявления срещу ограниченията при пътувания в Полша, Унгария и Чехословакия. Въпреки засилената полицейска блокада в Алтендорфската църква в Нойхаузен се провежда молитва за мир. Един мъж съобщава, че в знак на протест е напуснал бойните групи, защото от седмица те били обучавани да си служат с палки.

Дори и подкрепящите държавата артисти стават все по-смели. В берлинския театър „Фолксбюне“ по време на публично мероприятие те настояват за легализиране на опозиционните групи. По същото време в едно частно жилище представители на тези групи излизат с обща декларация, която по-късно ще бъде описана като изборна платформа на опозицията. В нея се настоява за свободни и тайни избори под контрола на ООН. Освен това всички граждани са призовани да участват в необходимите реформи. „Нас ни свързва волята за демократично преобразуване на държава и общество.“ За съжаление тази декларация не доведе до общи действия.

5 октомври 1989 г.

Масови арести в Магдебург: по време на демонстрация с 800 участници за свобода на пътуванията и реформи са арестувани 250 души. Масови арести в Дрезден: въпреки че демонстрацията протича изключително мирно, обратно на твърдението, хиляди представители на силите за сигурност, които са концентрирани в града, използват сила срещу протестиращите. Близките затвори отдавна са претъпкани. На новосъздадените „трансферни пунктове“ – събирателни центрове за арестувани, цари хаос, който непрекъснато води до изблици на насилие между задържаните.

Арести в Плауен. Там суперинтендантът Томас Кютлер[10], който открито поддържа „Нов форум“, е насрочил молитва за мир в Маркускирхе. Непосредствено след обявяването ѝ кметът на града призовава Кютлер да отмени „тази провокация“. Следобед църквата е блокирана. Вечерта много от тези, които искат да участват в молитвата, са арестувани още на път за там. Въпреки това за началото на молитвата в църквата са се събрали 2000 души. Отвън са стотици, за които вече няма място. Налага се богослужението да бъде повторено.

В Лайпциг властите се готвят за нови демонстрации и се опитват да упражнят натиск върху църковното ръководство да се откаже от по-нататъшни молитви за мир. Църковните представители отхвърлят тези претенции.

Читателите на вестници са притеснени от съобщенията за тесни приятелски отношения с Китай, където през юни реформаторското движение бе удавено в кръв. Хората се опасяват от „китайско решение“, каквато е била целта – днес това се знае – на Хонекер и неговите приближени.

В Берлин американското посолство е херметически обкръжено от народната полиция, както преди това е направено и с постоянното представителство на Федералната република. Тук потенциалните окупатори на посолства нямат шанс да проникнат.

В Прага обаче отново 3000 бежанци са в посолството. Тъй като безвизовият режим е прекратен, мнозина са прекосили нелегално границата.

„Нойес Доечланд“ съобщава за пускане в експлоатация на нови производствени инсталации. Освен това обявява посещението на Михаил Горбачов на другия ден. Съветският партиен и държавен ръководител ще вземе участие в тържествата за 40-годишнината от създаването на ГДР.

6 октомври 1989 г.

В навечерието на 40-ия рожден ден на ГДР страната кипи. В силния си страх ГЕСП затваря границите. Нарушавайки четиристранното споразумение, затваря граничните пунктове за западногерманци и западноберлинчани. Тя не иска свидетели. Бойни групи се местят из страната, а слуховете, че полицията и армията ще ударят, все повече се засилват. Те се подхранват от изявления като това на един командир на бойна група в „Лайпцигер Цайтунг“, че ценностите и постиженията на социализма трябва да се защитят – „при нужда с оръжие в ръка“. Изречението мълниеносно обикаля страната.

Въпреки това вечерта в много градове хората се събират, за да протестират. В Дрезден са 10 000. Когато полицията и армията започват да бият демонстрантите, те отказват да се съпротивляват. Вместо това викат символично Горбачов и палят свещи. На сцената на Дрезденския държавен театър актьорът Йоахим Цшоке чете декларация в подкрепа на опозицията, в която се настоява за диалог, свобода на пътуванията и свободни избори. От тогава насетне декларацията се чете всяка вечер преди представлението. За първи път се провеждат молитви за мир в Гьорлиц, Лугау и Козвиг. В Заалфелд на традиционната молитва за мир идват над 1000 души, защото се представя „Демократически пробив“.

В Берлин, в градския младежки църковен отдел, се провежда семинар на тема „ГДР накъде?“. Над 2000 души идват в Църквата на Спасителя, за да обсъждат заедно с опозицията перспективите за страната. Щази присъства безпомощно.

Тържествата за Деня на републиката започват вечерта с факелно шествие на „Свободната германска младеж“ пред трибуната на Двореца на републиката в Берлин. Хонекер стои редом с Горбачов, когато младежите дефилират на бегом. „СГМ, ГЕСП – всичко при нас е наред!“, трябва да скандират те. Всичко ли е наред? Не съвсем. Щази открива, че сред множеството са разпръснати позиви на „Нов форум“. В Хале се срещат членове на „Нов форум“. На разотиване някои от тях са арестувани и цяла нощ ги разпитват.

7 октомври 1989 г.

Празнува се 40-годишнината на ГДР и Хонекер е решен да не допусне да се попречи на тържествата му. Вълна от награждаване с ордени залива страната. На някои места честванията трябва да отпаднат, защото почетеният не се явява. Тържествата в градовете и селата протичат необичайно, подигравателни подвиквания от тълпата непрекъснато прекъсват ораторите, докато възхваляват успехите на социализма. На много места се стига до контрадемонстрации или мероприятия на опозицията. В Гота по време на молитва за мир са запалени 40 свещи като израз на рухналите надежди. В Ерфурт 2000 души се събират в Кауфманскирхе. В Лайпциг за първи път се стига до демонстрация без молитва за мир. Още преди обяд хората започват да се събират около църквата „Св. Николай“. Полицията непрекъснато прави опити да разпръсне навалицата, като арестува много от присъстващите. Въпреки това следобед хората са над 5000. Едва вечерта демонстрацията е окончателно разпръсната от силите за сигурност.

В Дрезден след 20 часа през града преминават над 10 000 души. Пред кметството, където се провежда тържество с чуждестранни гости, тълпата вика: „Ние сме народът!“. Отначало силите за сигурност се въздържат. Ала в късната нощ отново се стига до побой и арести.

Саксонският град Плауен се превръща в сцена на най-впечатляващата демонстрация в този ден. Въпреки силния дъжд на Театерплац, където трябва да се състои официалното народно тържество, излизат около 20 000 души. Скоро се приближават водните оръдия и полицаите изваждат палките. Процесията се придвижва в посока към кметството. Там са разположени картечници. В тази ситуация суперинтендантът Кютлер съумява да успокои демонстрантите и силите за сигурност. Сблъсъкът е осуетен. Едва в късната нощ са арестувани 60 души и някои са тежко изтезавани.

В Карлмарксщат[11] е разпръснат с насилие мълчалив марш на 1000 граждани. И в Арнщат и Илменау демонстранти са бити и арестувани.

Всичко това на практика се случва в международна изолация. В цялата страна не се допускат западни журналисти. До света стигат само фотографиите от Берлин. Там акредитираните в ГДР журналисти документират процесите. Началото е на Александерплац, където, както всеки месец, се провеждат протести срещу фалшифицирането на изборите[12]. Въпреки многократната намеса на полицията множеството стига до Двореца на републиката, където юбилейното тържество е в разгара си. Пред двореца вече са се събрали други демонстранти. Хората викат в един глас: „Ние сме народът“ и „Демокрация, днес или никога“. Румънският диктатор Чаушеску е закъснял за банкета, защото държавната му лимузина трябва да търси обиколни пътища. Т.нар. „протоколна отсечка“, по която обикновено безпрепятствено се движат правителствените автомобили, е блокирана от протестиращи. Шефът на Щази Милке пък трябва да напусне празника по-рано. Когато вижда демонстрантите пред двореца, той започва яростно да крещи и заповядва шествието да бъде насилствено разпръснато.

При тази заплаха към 18 часа хората се придвижват към Гетсеманекирхе в квартала Пренцлауер Берг. Минавайки покрай сградата на ADN (информационната агенция на ГДР), те скандират: „Лъжци, лъжци!“. Арести и бой съпътстват демонстрантите по цялата отсечка. До Гетсеманекирхе стигат едва 1500 души. Полицията отцепва широк периметър. След това употребява водни оръдия, кучета, палки и сълзотворен газ. Вече не са останали затвори, където да бъдат отведени задържаните. Трябва да седят часове наред в мази и гаражи. Мнозина са бити по време на разпитите. В района Вартенберг арестуваните трябва да бягат през шпалир от въоръжени с гумени палки полицаи, при което ги бият произволно. Други са съблечени голи и правят лицеви опори, докато броят на глас. В разгара на битката или от преумора жертви на тормоз стават и неофициални сътрудници на Щази, които изпълняват служебните си задължения сред тълпата. Най-известният е с псевдонима Хайнер, един професор по теология, симпатизиращ на ГЕСП.

И в най-дълбоката провинция недоволството от ситуацията се изразява все по-открито. В дома на културата в Хайнихен, окръг Битерфелд, се провежда танцова вечер. В късна доба, в кулминацията на удоволствието, младежи викат: „Свобода, свобода! Разрешете „Нов форум“!“. В отговор на сцената излиза мъж и призовава младежите да престанат с вражеските изказвания, иначе трябва да прекрати мероприятието. Младежите отвръщат: „Щази вън!“. Веднага след това мероприятието е разтурено. Участниците са пресрещнати пред дома на културата от полицаи и цивилни мъже, които ги карат веднага да се разотидат по домовете. Вместо това спонтанно се образува група от демонстриращи, която минава през центъра, скандирайки лозунги за свобода и срещу режима. Намесата е бърза и неочаквана. Някои успяват да побягнат. Други попадат в „трансферен пункт“ – отдалечена някогашна тухларна. Заподозрените водачи се озовават директно в участъка на Народната полиция за разпит.

Далеч от цялата тази суматоха, в един пасторски дом в Шванте край Берлин се случва събитие от ключово значение. Основана е Социалдемократическата партия. Както подобава на една порядъчна партия – с устав и принципи. За първи път след принудителното сливане[13] в ГДР отново се появява самостоятелна социалдемократическа партия.

Превод от немски Людмила Димова