Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019

Трябва ли да има по-малко деца, за да се спаси планетата? Философът Фабрис Аджадж, католик, баща на осем деца и защитник на „интегралната екология“, развива пред в. „Фигаро“ своята гледна точка, оспорваща малтусианството.

В една предизвикала спорове графика на агенция „Франс Прес“ решението „да имаш по-малко деца“ се представя като средство, подобно на всички останали („да смениш крушките си с енергоспестяващи“ и „да простираш прането си“), за да се намали въздействието на въглеродния двуокис. Как възприемате тази препоръка?

Напомня ми „Скромно предложение“ на Джонатан Суифт, публикувано през 1729 г. То оценява децата не според „въглеродното им въздействие“, а според техния „протеинов принос“. Памфлетът допуска, че бедните биха могли да ядат децата си или да ги продават като изискано ястие на богатите! Така едновременно щял да се разреши проблемът с глада, драмата с абортите и както добавя Суифт, „да се намали значително броят на папистите, които са най-големите производители на деца“.

Що се отнася до графиката във „Франс Прес“, взета от списание Environmental Research Letters, освен да се възмутим от нейния морализъм, лишен от морал, би трябвало да сме обезпокоени и от липсата на научна точност. Наясно сме какво означава „да простираш бельото си“ или „да се откажеш от един полет отвъд Атлантика“, но какво означава „да имаш едно дете по-малко“? Да предвиждаш три деца, които да сведеш до две, или изцяло да се откажеш от намерението си да имаш дете?

Съпоставят се неща, които не са от един порядък: да имаш кола, която караш на бензин (2,4 тона въглероден двуокис годишно), и да имаш дете (58,3 тона); от едната страна имаме обект, а от другата – субект; от едната страна – начин на живот, а от другата – живот. Детето предполага наличието на кола, сушилня, памперси и т.н. Но не е много логично, след като сравняваш елементите, после да сравняваш един елемент с групата, съдържаща всички тях.

Не трябва ли да се възприема сериозно аргументът, че галопиращата демография е екологична заплаха?

Когато моята съпруга и аз решихме да имаме седмо дете, ми писаха, че допринасям за самоубийството на планетата. Отговорих, че не е моя вината, ако планетата е самоубийца. Днес имаме осем деца. Всички те са уникални, техният поглед обновява света и ме подтиква да се боря за неговото бъдеще. Мисля си две неща: че Земята е красива само чрез живота, който се разгръща на нея; и че този живот се проявява най-вече в рационалното (но и често неразумно) животно, което наричаме човек – единственият, който може да долови красотата на света, да осъзнае неговото „биоразнообразие“ и да го закриля.

Без откритостта на нашия поглед разнообразието на живите същества би било само биологично разпространение – без свидетел и без гарант. Втора бележка: „планетата“ – макар да има планета само от гледна точка на астрономията – не е изчакала появата на Хомо сапиенс, за да изпадне в катастрофа. Всеки знае, че динозаврите са изчезнали в последния период от мезозойската ера. И само човекът явно остава неутешим от тази загуба, щом подарява фигурки „тирекс“ на децата си.

Да не забравяме и че демографите не са в съгласие: някои още вярват в демографската експлозия, други говорят за имплозия. Жан Буржоа-Пиша, който ръководи френския Национален институт за демографски изследвания, писа още през 1988 г., че със спадащото си ниво на раждаемост европейските нации могат да изчезнат около 2250 г. Не сме господари на времето, нашите предвиждания често забравят за не толкова очевидни или непредвидими фактори като катастрофите, епидемиите или откритията.

Как виждате проекта за една екология, която да противостои на малтусианството, предвиждащо ограничаване на ражданията със социална цел?

Не е лесно да се формулира подобен проект. Още повече че Дарвиновата визия за природата също се базира върху малтусианска логика. Дарвин го декларира по повод на естествения подбор: „Доколкото се раждат повече индивиди, отколкото биха могли да живеят, се води борба за съществуване […] Доктрината на Малтус се прилага с много по-голям интензитет в цялото животинско и растително царство…“.

Ако екологията се състои в зачитането на природата, би трябвало да признаем, че самата природа иска дървото да дава плод, а мъжът и жената да имат деца. Освен това противопоставянето на малтусианството не означава да проповядваме неограничена раждаемост, нито да даваме многобройното семейство като единствен модел. Светото семейство е имало само едно дете. Дори в традиционното католическо семейство някои правят избора да не раждат деца, за да влязат в духовно майчинство или бащинство. Нека оставим тайнството на раждането на съпружеската интимност. И да отбележим само, че актуалните средства „да имаме по-малко деца“ също така са причина за замърсяване на околната среда чрез съответните производства.

Мислите ли, че многобройното семейство може да е пристан, а не място за пилеене на ресурси, тоест да е мястото, където може да се практикува екологията?

Авторите на Environmental Research Letters заявяват следното в едно интервю: „Основният проблем не е броят на децата, а силно консумативното общество, в което се раждат тези деца“. Амишите, които имат средно между осем и десет деца, водят много по-екологичен начин на живот от което и да е нюйоркско „златно момче“. Трябва да се запитаме кое е следствието и коя е причината. Развитието на консумативизма и намаляването на броя на децата в семейството са в тясна връзка. Децата изпълват вашето време, те ви карат да уседнете, задават смисъла на съхраняването (дрехите минават от по-големите към по-малките), подканват ви да намерите радостта около масата, вместо всеки да е сам пред таблета си.

Докато самотникът, който няма достатъчно надежда, за да даде живот, затъва в необходимостта на базисното развлечение – отдава се на туризъм, компенсира чрез потреблението на стоки онова, което е изгубил от общението си с личностите. Онова, което аз желая, е да живея, а не да оцелявам, нито да се впускам в тотализиращи проекти. Животът е приключение, то винаги притежава драматично, ако не и трагично измерение. В това е цената на истинската виталност. Трябва да бдим и да избягваме материалното саморазрушение; но също така да бъдем не по-малко бдителни, за да избегнем и моралното саморазрушение. Би било жалко да спасим маймуните, превръщайки самите себе си в роботи.

Пред Общото събрание на ООН френският президент Еманюел Макрон заяви следното: „Покажете ми поне една образована жена, която би искала да има седем, осем или девет деца“. Какво мислите за това?

Жена ми е актриса. Тя може да рецитира Молиер или Шекспир наизуст и ръководи трупа, служи си със словото; не съм сигурен дали тя е „образована“ в смисъла, който влага в тази дума президентът Макрон, тоест дали е форматирана според предписанията на стоковата технокрация. Без съмнение Еманюел Макрон се позовава на статистики, установяващи връзка между броя на децата и равнището на академична образованост на жените, от което обаче той стига до погрешното заключение, че майката на многодетно семейство е задължително невежа или покорна жена.

Тук стигаме и до един стар проблем, който римляните са формулирали с израза: Aut puer, aut liber – или деца, или книги. Големите книги обаче се нуждаят от потомство, което да ги чете.

Превод от френски Тони Николов