Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019 / Тема на броя

Травмата „Ньой“. Разговор с Николай Поппетров и Стефан Дечев

Първата световна война показва, че лозунгът за национално обединение не е единственото, което движи България. Настроения за война има по-скоро сред градското население, което е по-националистически ориентирано в резултат на водената от десетилетия пропаганда. Включването ни в съюз с Централните сили води до активирането на претенции и националистически мечти, които само са припламвали в миналото, а сега стават част от една съвсем реална програма. Тук не става дума само за Южна Добруджа или дори за Македония, където през 1915 г., за разлика от 1941 г., българската армия е посрещната като своя. Тук има идея за разширяване в посока на Поморавието, има претенции за изграждане едва ли не на регионална империя, за обща българо-унгарска граница, за превръщането на Албания в български протекторат. Тъй че става въпрос за мегаломански амбиции, които краят на Първата световна война ще стопи напълно. [...]

България след Ньой

Написах тази книга, резултат на щателни проучвания, със съзнанието, че изпълнявам един дълг. Несправедливостите, възникнали в резултат на Ньойския договор, от които България пострада, в много голяма степен допринесоха за по-сетнешното ѝ духовно състояние и за извършените атентати; нещо, което до голяма степен извежда на преден план отговорността на нашите дипломати, автори на този договор, както и на нашия парламент, който го ратифицира, а също и на френския народ, който не протестира, защото не беше наясно. [...]

Изпепелени от историята. Разговор с Ралица Димитрова

Цялата идея за филма тръгна от един текст на проф. Иван Илчев. Става дума за негова статия, посветена на Ньойския договор, с всички тези размисли, които присъстват във филма. Той даде идеята с наближаването на стогодишнината да направим такъв филм, в който да се покаже и другата гледна точка. Съгласих се, но си дадох сметка, че не ми достига нещо – как една статия да стане „кинематографична“. Трябваше да търсим „образа“. Дълго обсъждахме какъв да бъде този „образ“, който да е интересен. [...]