Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018

Операта „Кретенщина“ е написана през 1872 г. от руския композитор Малахитов-Грустев (имената му са две, защото страдал от шизофрения). За пръв път е поставена в УжИлимск (фалшиво селище – копие на Илимск).

Първоначално е написана като балет, но поради влошаване състоянието на автора той прибавя и гласове (вокални партии).

Действащи лица:

Старият граф Кретенски – руски помешчик, късоглед и късокрак;

Графиня Кретенска – негова доведена дъщеря от първия брак на втората му жена, което всъщност е дъщеря на бившия ѝ мъж от третия му брак;

Младият граф Кретенски – който всъщност е бил дъщеря, но във връзка с очакване на наследство си сменя пола, за да бъде първонаследник;

Маша – прислужница с тежък синузит (само носови партии и речитативи със секнене и кихане);

Григорий – кочияш, натурализиран виетнамец;

Фьокла – много далечна роднина (така и не се появява, защото пътува към мястото на действието);

Доктор Хвостовой – пияница и женкар, лош диагностик. Накрая в тежък монолог се опитва да разбере дали е умрял от цироза, или сифилис;

Барон Майбах – съсед паркинсоник, обича да играе на зарчета, но през повечето време ги изтървава и търси из дома си;

Бобчински и Добчински – незаконни близнаци от нечий съвсем друг брак. Те са актьори и коронните им роли са Розенкранц и Гилденстерн;

Остап – слуга, влюбен във Фьокла, защото още не я е виждал. Той и без това е сляп и затова го ползват като ясновидец;

Вертинская – актриса, която поради загуба на равновесие играе само в пиесата „Пумпал в нощта“;

Прохор – за него не знаем нищо, освен че си тътри краката;

селяни, народ, тайни статски съветници – хусари в отпуск, пчели и други насекоми...

Либрето

Пролог

Старият граф Кретенски си е загубил очилата и вижда в огледалото починалата си съпруга, която много прилича на него, само че леко размазан. Обвинява се, че цял живот се е държал като палячо, и се самопризовава да ридае.

Влиза Прохор, той също започва да ридае, но си намира очилата и излиза, тътрейки краката си.

Първо действие

Бал в дома на граф Кретенски. Всички пеят и танцуват до премала, преоблечени като кнедли – славянски мотив. Долавя се тътнещо напрежение.

Второ действие

Сутрин. Някъде далеч се чува незавършена пиеса за механично пиано. Всички са с махмурлук и се чувстват като вафли с изтекъл срок на годност. Самообвинение, катарзис, печал.

Ария на Фьокла (зад параван) за това колко далеч живее, почти до Япония – мотиви от Чо-Чо-Сан.

Трето, последно действие

Внезапно се оказва, че дезориентираният граф Кретенски не си е легнал в спалнята, а на така нареченото смъртно легло. В делириума си той вижда как вишневата градина от картината на Хокусай се раздвижва и тръгва към него като Бърнамския лес. Крещи името Дънкан и вижда кръв по ръцете си, но това е плод на болестта му – сутринта е закусвал лютеница. Викат доктор Хвостовой. След малко докарват мъртвото му тяло от моргата и той изпява арията „Мъртъв като мен“. Запява и хорът от действащи лица, които поради разсеяност или заетост не са участвали в спектакъла. Хусарите липсват – наказани са без отпуск.

Епилог

Слепият Остап и Прохор почистват балната зала и се превръщат в котки.

Финален дует

„Животът ни бързо изтича, като котка, която през пътя притича.“

(Продължението следва)