Тери Гилиъм от начало до край – това се усеща в „Човекът, който уби Дон Кихот“. Без лудешката динамика на „Монти Пайтън“ и утопичната ангажираност а ла „Бразилия“, но точно толкова откачен, премислен, фееричен и изобретателен като цялата основна нишка на Гилиъм, която преминава от „Бандити на времето“ до „Сделката на доктор Парнасъс“. [...]
Голямата изненада на тазгодишния фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2018 (27 септември – 4 октомври) във Варна стана дебютният филм на Надежда Косева „Ирина“, който по общото мнение на критиците може да ни представлява достойно на всеки голям европейски кинофестивал. Суперлативите към него бяха: „изключително, чисто и извисяващо изживяване“ и „катарзисно преживяване“. [...]
Не спирам да чета, аз съм страстен читател. Любовта към киното, която поставям над всичко, дойде при мен, докато четях книги. Започнах да правя филми във въображението си въз основа на прочетеното, независимо каква е книгата. И станах кинорежисьор, за да осъществя въображаемите си филми, за да придам плът на онова, което бях прочел. Дори не е от такова значение дали посягам към шедьоври, или към масовата литература. [...]
