Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020

28 12

Заключени

От Катя Атанасова 0 коментара A+ A A-
„Жажда“, Естер Херитсен, превод от нидерландски Мария Енчева, издателство ICU, 2020 г.
 

Непознатата доскоро на българския читател нидерландска писателка Естер Херитсен е авторка на четири романа, на сборници с разкази, на телевизионни и филмови сценарии. „Жажда“ излиза през 2012 г. и е един от най-превежданите ѝ романи.

На пръв поглед нищо сложно няма в този текст. Даже някои могат да го нарекат семпъл, просто изграден. Но зад тази привидна простота има пласт от емоции, интензивен вътрешен живот, сложни междуличностни отношения. В някакъв смисъл романът може да бъде наречен семеен – роман за отношенията между майка и дъщеря. В тези отношения се включват и приятелят на дъщерята, бившият съпруг на майката и настоящата му съпруга, колега от ателието за рамки, в което майката е работила, фризьорът на двете.

Сюжетът се задвижва от случайна среща на улицата на двете жени – Елизабет (майката) и Коко (дъщерята). Именно тогава е съобщена новината. Елизабет умира. От рак. Новината е последвана от решение. Коко ще отиде да живее при майка си. Това начало не е изненадващо. Така предадено, ви се струва нормално. Но дали е? В момента, в който осъзнава, че трябва да съобщи на дъщеря си, че умира, майката се разсмива, „като човек, който се готви да разкаже виц“. Вестта за бъдещата си смърт тя обаче вече е споделила с някой друг – с фризьора си. Дъщерята по някакъв извратен начин си представя как ще съобщи новината на баща си и мащехата си. „Предвкусва реакцията им.“ Някак с удоволствие.

„Жажда“ е прецизно хладен, разчитащ на малките детайли, роман – силен в казванията си и резервиран в отношението си към участниците в него, роман, в който всъщност са представени болезнени емоционални преживявания, драматични промени.

Диалогът играе изключителна роля за предаване на сложността в отношенията между майка и дъщеря (а и между дъщерята и приятеля ѝ), за отчуждението между тях, за невъзможността им да общуват нормално, да изразят с думи важното. В този смисъл бихме могли да наречем „Жажда“ и диалогичен роман. Езикът работи „здраво“ в прозата на Херитсен. Той води действието, разкрива емоционалните проблеми, психологията на героите, техните характери не могат да бъде разбрани без прецизната работа с думите на авторката.

Основните теми в романа – атрофията на способността за общуване, невъзможността за истински диалог между майка и дъщеря (а и между Коко и нейния т.нар. приятел, отношенията с когото, за да бъдат опазени, се нуждаят от премълчавания), липсата на истинска съпричастност, на разбиране в отношенията между героите, социалната им неадекватност и непригодност, разпадът на човешкото се разгръщат именно чрез диалога. Той е фрагментарен, често се „разпада“, не е израз на реална комуникация, а на прикриване на същностното. Затова и често е придружен от неизречените мисли на съответния герой. Херитсен успява да съчетае прозаичното и баналното с важното и значимото в човешкия живот. Тя „снизява“ или „възвисява“ едното чрез другото.

Силата на въздействие на „Жажда“ е и в това, че романът рязко и безпощадно изважда на показ липсите у героите. Липси, които те по един или друг начин се опитват да компенсират. Майка и дъщеря не могат да общуват помежду си. Майката може да го прави с другите, но не и с дъщеря си. Коко пък компенсира липсите си чрез храна и секс. Но и двете са „поглъщане“, консумация, понякога и желание за самонараняване.

Особено болезнена е темата за майчинството в романа на Херитсен. То е „заключено“ за Елизабет. Заключва дъщеря си в стаята, когато е още на две. Заключва я и на финала на живота си. Неспособна е да бъде майка. Това е роля, която нарушава прецизния ѝ, подчинен на определен ред живот. Дъщерята може да се почувства свободна, „отключена“, когато майката вече я няма.

„Жажда“ е труден роман. Роман за отчуждение и раздяла. Но и за болките, за човешките отношения, в които всеки от нас носи своите рани и своите желания за близост.

Естер Херитсен ще гостува на Софийския международен литературен фестивал през декември, който ще се проведе онлайн.

Споделете

Автор

Катя Атанасова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Трябва да се върнем на земята
    24.03.2021
  • Човек търси трагедията. Разговор с Жорди Галсеран
    24.03.2021
  • Феноменът „12+3“. Разговор с Георги Папакочев
    24.03.2021
  • Както винаги, много за учене
    24.03.2021

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

Следвайте ни

© Copyright 2021 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO