Близо до думите. Разговор с Бойко Ламбовски

Светът за мен би бил много по-непоносимо място, ако го нямаше българския. Който ми позволява да си формулирам отчаянието или насмешката, или удивлението, или обобщението пред случващото се със същия този свят и с мен в частност. А когато назовеш нещо успешно, вече не си сам, не си изоставен. Имам чувството, че някакъв Бог на думите тихо изръкоплясква някъде наблизо в такива случаи. И тогава отстъпва не просто самотата, ами самото чувство за безсмислие се стапя – като лед през март. [...]

„Серотонин“ и театърът. Разговор с Крис Шарков

Мисля, че тревогите на Уелбек не са само фикция. Аз също имам силна тревога от изчезването на духа. 2020 г. е кризисна в целия свят и поставя по директен начин именно проблема за духа. Днес сме свикнали, когато говорим за дух, за култура, да ги приемаме като абстрактни неща. Голяма грешка! Колкото по-абстрактно се възприемат те от обществото, толкова по-маргинализирани ще продължават да бъдат. И целият култ към технологиите, към биологичния човешки живот, който наблюдаваме сега, за мен е много тревожен. [...]

Образи на Невидимото? Станислав Памукчиев, Петер Цанев, Георги Каприев

Как да намерим образ на нещата, които нямат образ? Невидимите съдържания около нас са много повече от видимите. Те ни определят през цялото време, но ние не си даваме сметка как. Тази тайна на нашето съществуване седи в нас като голямо любопитство. И то е родило митологиите, религиите, образа на Бога, родило е и изкуството като желание да се отиде по-надалеч. Да разшири границите и да даде отговор на неща, които само интуицията ни дава възможност да усещаме като присъствие. Изкуството се намира на тази граница. [...]

Когато работата е песен. Разговор с Мирослава Кацарова

Музиката винаги помага. Това беше илюстрирано от различни прояви като малки концерти по балконите или онлайн концерти на големи артисти. Интересни крайности са, защото едната форма се вижда от малко зрители, а при другата е налице желанието да влезеш при всички онлайн. Себе си припознах в тези малки камерни концерти сред близки хора. Предполагам, че онлайн концертите ще преживеят своите метаморфози. Предстои да разберем доколко са важни за човечеството. Нямам никаква представа какво е концерт без публика. [...]

Бетовен и аз. Разговор с Милена Моллова

Скоро трябваше да напиша нещо за Бетовен и си мислех – Бетовен и аз или аз и Бетовен, което е малко нахално, но ние сме свързани. Бетовен е Библия. Бетовен е азбуката на музиката за пиано. Моцарт също, но Бетовен е по-големият. Той създава перфектна форма на класическа соната с романтичната емоция, която е криел в себе си. Той е бил затворен човек. Смятал е, че не е достатъчно красив, за да бъде в обществото. Вероятно тази негова вътрешна драма му е помогнала да напише тази гениална музика. [...]

Кръгът се затвори. Разговор с Войчех Тодоров

Ще направя една доста смела асоциация между „Житие“ и нашумелия полски филм „Тялото Христово“ на Ян Комаса, който бе номиниран тази година за Оскар за чуждестранен филм. Двата филма са на християнска тематика и разказват за герои, които правят добро. В „Тялото Христово“ става дума за млад човек, който се представя за католически свещеник и разрешава конфликт в една локална среда. Посланията на двата филма са сходни. Това беше и причината да се захвана с режисурата на „Житие“, защото тази тема ми се стори значима. [...]