Близо до думите. Разговор с Бойко Ламбовски
Светът за мен би бил много по-непоносимо място, ако го нямаше българския. Който ми позволява да си формулирам отчаянието или насмешката, или удивлението, или обобщението пред случващото се със същия този свят и с мен в частност. А когато назовеш нещо успешно, вече не си сам, не си изоставен. Имам чувството, че някакъв Бог на думите тихо изръкоплясква някъде наблизо в такива случаи. И тогава отстъпва не просто самотата, ами самото чувство за безсмислие се стапя – като лед през март. [...]