СамоДиви в паралелни пространства
Ина Кънчева (сопран) и Василена Серафимова (перкусии) в разговор с Мария Панайотова за митовете и музиката
Минало, настояще, бъдеще. Непознато, което става познато, защото му се доверяваш. Пълни с живот композиции и баланс между традиционни мотиви и съвременни форми. „СамоДиви“, които не се страхуват да играят в паралелни пространства. Ина Кънчева и Василена Серафимова създават един спектакъл, който имаше своята премиера в София и Варна в края на октомври като част от фестивала „Камералия“. В програмата бяха включени творби на Петър Дундаков (премиера), Румен Бояджиев-син (премиера), Александър Танев, Георги Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Джоакино Росини, Джузепе Верди, Морис Равел и др. Визиите и дизайнът са дело на Мариета Ценова,
Защо „СамоДиви“ и защо сега?
Ина Кънчева: Според Юнг онези жени, които блестят със светлината на слънцето, са нещо като анима фигури и за мъжа те олицетворяват архетипа на самия живот. Тази женска енергия и импулсът за живот са важни в цялото ми изразяване като артист. Не следвам непременно прототипи, а се омагьосвам от мистерията на техните истории и характери. В тази „перформативна гестика“ започваме да си измисляме образи. Така стигнахме до самодивите като извор. Истината е, че този проект беше в сърцето ми отдавна, но търсех точния партньор. Някой, който да бъде себе си, а и мое начало и продължение. Така се намерихме в симбиозата на ритъм и мелос. Оказа се, че харесваме много онази популярна книга, „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес. И двете с Василена нямаме умора. Срещам много хора, изморени, отегчени, а търся друго.
В семантиката на думата „самодива“ са заложени „чистота, истина“, от една страна, и „божество, богиня“, от друга. Такова е и усещането от вашия спектакъл. Вие с какви чувства създадохте този проект?
Ина Кънчева: Още известно време ще го създаваме. Не защото не сме дефинирали желанията си, а защото има такова голямо разнообразие на митове и музика, които искаме да преплетем, че ще ни трябва още време, докато решим да следваме само автентичните нишки или да се повлияем от личния емоционален музикален избор.
Василена Серафимова: Пролетта на 2020 г. беше тежка за всички ни и двете с Ина имахме потребност да мислим за по-доброто бъдеще, в което ще можем отново да сме свободни. Вие представяте самодивите като чисти и истински, божествени, но те могат да бъдат и много щури, да доведат до лудост, та дори и до смърт, те крият в себе си необятна и необяснима сила. Именно тази палитра, преплитането на знайно и незнайно ни вдъхнови в изготвянето на първия вариант на нашия концерт-спектакъл. Нашият проект бе подпомогнат от Фонд „Култура“ по програмата „Творчески инициативи“ и започнахме да работим по създаването на един видеоалбум с част от програмата, която представихме на фестивала „Камералия“ в София и Варна. Стилистиката на костюмите ни е на Мариета Ценова, с която ще продължим да работим върху визията на нашите СамоДиви.
С каква енергия заредихте проекта?
Ина Кънчева: Търсим много инструменти за изразяване, искаме да създадем магическа, имагинерна музикална история, която рефлектира върху идеята за съвременната сила на жената. Но онази жена, която не си е самодостатъчна, а има нужда от сцена за своя непрестанен любовен ритуал. Една постоянна вариационна форма на общуване, сенсуален танц, загадъчна провокация през изненадващи теми.
Василена Серафимова: Енергията, с която работихме върху изготвянето на програмата, беше многолика. Започнахме да мечтаем през пролетта, по време на наложената карантина. Започнахме да репетираме през лятото, между морето и планината. Продължихме през есента – между София, Берлин и Париж… Ще продължим и с идването на зимата и новата карантина. Това е изключително непознат и непонятен за нас живот, от който се опитваме да вземем най-хубавото – времето за размисъл, за експеримент и работа… И наблюдаваме смяната на сезоните, които ни съпровождат, защото енергията на природата е основната сила на „СамоДиви“. Харесва ми да мисля за всички тези природни промени, защото така усещам по-ясно структурата, а и си представям това непрекъснато движение, което е около нас и с което сме неотменимо свързани.
Няколко пъти в тези около 90 минути на „СамоДиви“ съвсем съзнателно си затварях очите, за да почувствам по-силно симбиозата между ритъм и мелос. И си дадох сметка, че тя е следствие от една друга симбиоза – между Ина и Василена. Как се „намерихте“ вие двете?
Ина Кънчева: Пътеките ни се преплетоха заради друг наш бъдещ проект, свързан отново с музиката, но посветен на децата. От първия момент си заговорихме за нещата, които ни интересуват извън сцената. И на двете ни се правят неща извън ординерните понятия.
Василена Серафимова: Свърза ни проектът МузикаЕ, образователен проект, подготвен от Ина Кънчева, за популяризирането и връзката на класическата музика с най-младите, с децата в общообразователните училища. Ина се свърза с мен, за да ме покани като лектор на този проект, което приех с голяма радост. Но открихме, че артистичните ни вдъхновения са близки. Заговорихме за наши проекти, в които сме се обръщали към публики с ограничени възможности, например болни, социално слаби, хора в затвор… Така се роди идеята да започнем музикално дуо, в което да преплетем нашите интереси и да търсим заедно техния израз. По покана на френския фестивал Un weekend à l’Est трябваше да подготвим и представим българска програма. Идеята за българските легендарни и мистериозни самодиви се очерта по естествен начин в нашето въображение. Изключително интересни и многопластови, те докосват митичното, мистериозното женско начало, свободата и дивото, спонтанността…
Самодивите са част от фолклорната митология. Самодивите танцуват и пеят около кладенците, казва се, че самодива не се гледа в очите. Те са едновременно просветление и обръщане към корените, към природата. Вашите СамоДиви такива ли са?
Ина Кънчева: Ще ми харесва, ако постигнем такава сила на погледа! Мисля, че нашите самодиви не са дотам положителни образи. Те говорят един измислен език от смесици и противоположности. Такива са и нашите СамоДиви – на границата на невъзможното в положителен и отрицателен смисъл. Докато човек е на сцената, не си поставя за цел да впечатлява, той просто се оставя на играта. Можем само да се надяваме, че впоследствие ефектът върху слушателите и зрителите ще бъде така омагьосващ. Много ми харесва едно прилагателно, „нечуван“. Ще ми се нашите СамоДиви да са нечувани, а и дълбоко вярвам, че музиката се създава благодарение на специфични инстинкти.
Василена Серафимова: Търсим ги и ги претворяваме такива, доколкото можем. Но не мога да не отбележа, че понякога се припознаваме в тях. Тогава започва да твори нашата женска интуиция, която пречупва дълголетните самодиви през призмата на ХХ век, защото ние живеем днес. Затова и нашите СамоДиви могат да бъдат видени на скейтбордна дъска в Париж.
Завръщането към мита е особено силно в моменти на катаклизми и кризи. Съвършени ли са отговорите, които митовете ни дават?
Ина Кънчева: Смятам, че всичко, върху което е изграден нашият свят, е мит. Може да ги разделим на „приложни“ и „големи“ митове. Но не е ли и любовта мит?! Ще попитате как така избутваме вярата ни в ъгъла… Разумът ли само подхранва тези идеи? Мисля си, че понякога търсим опора в митовете, за да се успокоим с повторяемостта на разбирането или да се успокоим, че слабостите, изкушенията винаги са били присъщи.
Василена Серафимова: Лично аз приемам митовете като истории за различни архетипи, които са заложени в човешката психика от вечни времена. Не се залисвам толкова по един отговор, колкото по пътя, който поемам, за да го търся. За мен всичко е в движение, един отговор може да е акуратен за даден момент, но това се променя. Затова и трудно бих казала дали отговорите на митовете са съвършени, или не. Те са една константна величина, към която може да се обърнем за размисъл, за утеха, за разгръщане на въображението, можем да ги интерпретираме по безброй начини.
Как звучи бъдещето? И готови ли сме да го „чуем“?
Ина Кънчева: Бъдещето ми звучи като мед. Блестящо и тайнствено. Или каквото е съществуването на морето. Само идеята, че го има, е достатъчна. Всичко зависи от пчелите, дали и в попарени от сланата растения ще намерят живителния сок, от който да създадат нов еликсир. Пак в този преносен смисъл ме вълнува кое взима превес – готовността за наслаждение или разхищение на реколтата.
Василена Серафимова: Бъдещето е нещо, което сме измислили, за да се успокоим, че няма да умрем в следващия миг. То е свързано със събития, които ще се случат евентуално, но ние нямаме никаква сигурност за това. Когато на 13 март се оказах с 40 концерта по-малко за следващите три месеца, ми стана някак смешно как правим всичко, за да построим бъдещето, за да знаем, че го имаме, но всъщност то може да се промени просто ей така... Това ми показа, че наистина най-важно е настоящето. Аз вярвам, че ако правим добри дела и имаме чисти помисли, то тази добрина и светлина ще ни озарява, ще ни заобикаля. Затова вярвам и се надявам, че това, което ще дойде, ще е красиво и добро.
В „СамоДиви“ представихте част от произведение, което ще влезе в един по-голям проект – „Портрети на непознатото“, работите върху него заедно с Явор Гърдев и Петър Дундаков. Кое е това непознато, което не завладяваш, а хващаш за ръка?
Ина Кънчева: До този момент в драматургията, с която боравим, има отворен финал и той е свързан с любовта между двама души. Много ми хареса едно сравнение на Петър Дундаков с неизвестността от първия момент на влюбването. Аз лично предпочитам да мисля, че непознатото е способността за повдигане на планини. Докато вярвам в това, никакъв страх не се прокрадва през ключалката.
Василена Серафимова: Започнахме работа с Петър Дундаков върху неговото произведение „Портрети на непознатото“, което той преаранжира за глас, маримба и ударни инструменти. В неговото произведение се говори за това, че въпреки непрестанния прогрес на човека и желанието му да контролира всичко, въпреки изкуствения интелект, високите технологии, генното инженерство, глобалното затопляне… всъщност трябва да запазим свободата на неизвестното. По време на репетициите Петър сподели с нас за този първи момент, в който поглеждаш някого в очите и се влюбваш. Тогава ти гласуваш доверие на непознатото, потегляш ръка за ръка с този човек, без да знаеш накъде… Това отговаря донякъде и на вашия въпрос как звучи бъдещето… То е нашият „портрет на непознатото“…
Кога да очакваме премиерата на „Портрети на непознатото“?
Ина Кънчева: Така поставен, въпросът ми изглежда много ироничен и много сложен. В този момент от живота ни какво да отговоря… Кроим планове и работим, а това ни е най-важно. Може би неяснотата на сега-то е хубава, защото освобождава от определени очаквания. Поставяме си като цел март-април 2021 г.
Ина Кънчева учи оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Следват стипендии за Европейския оперен център, Манчестър, Фондация „Арена ди Верона“, „Академия Киджана“, Център за усъвършенстване „Пласидо Доминго“ – Palau de les Arts. Участва в майсторските класове на Ирина Гавриловичи, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Лео Нучи, Анна Луиза Кова и др. Лауреат е на множество престижни отличия, сред които „Млади музикални дарования“, конкурса „Панчо Владигеров“, „Музикант на годината“ 2002, международните конкурси „Монсерат Кабайе“, „Мануел Аусенси“, „Спирос Аргирис“, DEBUT, „Виоти“ и др. От 2006 г. Член е на трупата на Щутгартската опера, където изпълнява ролите на Виолета от „Травиата“, Графиня Адел в „Граф Ори“, Лучио Чина в „Лучио Сила“, Микаела в „Кармен“ и др. Извън оперния театър в Щутгарт ангажиментите ѝ включват ролите на Памина, Фиордилиджи, Елизета, Дораличе, Жулиета, Джулия, Джилда, Лиу и др.
Василена Серафимова е завършила Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“, Националната регионална консерватория във Версай, в класа на Силвио Гуалда, а през 2007 г. е приета на първо място във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, в класа на Мишел Серути. През 2003 г. печели Голямата награда от Международния конкурс „Музиката и земята“. През 2006 г. е сред финалистите на Международния конкурс за маримба в Линц, Австрия, и е удостоена с две специални награди от Маримба Оne и Norsk and Classic Concert Group. Журито на Международния есенен конкурс за млади интерпретатори ѝ присъжда Голямата награда, както и два специални приза – наградата Пиер Салви на община Вал д’Оаз и наградата Жан Пол Ню за най-добро изпълнение на съвременна творба.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук