Мария Панайотова


Човек търси трагедията. Разговор с Жорди Галсеран

Хората на изкуството изпитваме нужда да говорим дивотии, само и само да изглежда, че се занимаваме с нещо епично. Писането е труд, професия. Нищо повече. И нищо по-специално от работата на обущаря или на програмиста. Нито си Бог, нито си в опасност, нито създанията ти притежават собствен живот. Правиш нещо с цялата правдивост, на която си способен, докато се мъчиш да вкараш поне троха оригиналност и да не си убийствено скучен. [...]

СамоДиви в паралелни пространства

Минало, настояще, бъдеще. Непознато, което става познато, защото му се доверяваш. Пълни с живот композиции и баланс между традиционни мотиви и съвременни форми. „СамоДиви“, които не се страхуват да играят в паралелни пространства. Ина Кънчева и Василена Серафимова създават един спектакъл, който имаше своята премиера в София и Варна в края на октомври като част от фестивала „Камералия“. В програмата бяха включени творби на П. Дундаков, Р. Бояджиев-син, Ал. Танев, Г. Златев-Черкин, П. Хаджиев, Росини, Верди и др. [...]

Феномени на времето. Разговор с Иван Пантелеев

Любовта и омразата са общо взето едно и също чувство, но с различен заряд. Омразата често е много по-мощен двигател от любовта. Аз ѝ отделям точно толкова място в мислите си, колкото и на любовта. Възможна ли е любовта, която припознаваме като нашето най-ценно нещо, при положение че има толкова много омраза? Риторичен въпрос, на който не е необходимо да се дава отговор. Той е ценен като въпрос. Той е алюзията с газовата камера като едно от тези „докосвания“ до моменти от европейската история. [...]

Стайко Мурджев: Театърът е моето спасение

Понякога театърът е бягане на дълги разстояния, през различни времена, пространства, състояния... А понякога е бягане навътре, в себе си, съпроводено с дълбоко дишане. И двете пътувания са еднакво трудни и еднакво важни за всеки, посветил битието и търсенията си на това изкуство. И колкото повече потъваш в него, толкова повече портали успяваш да отвориш. За да разбереш накрая, че различните пътища и посоки всъщност водят до една и съща точка – към самия теб. [...]