20 публикации
Култура / Мария Панайотова
Човечеството пред важен избор. Разговор с Галин Стоев
29.03
2023
Веднъж в разговор с един шаман той ми сподели, че най-сложната церемония по екзорсизъм е била тази, в която е трябвало да слезе дълбоко в непрогледен мрак, за да открие, че в него е заключена светлина, която вика за помощ и иска да бъде освободена. Не знам дали в моя „Вуйчо Ваньо“ стигаме до подобни измерения на духовната опитност, но ми се ще да мисля, че и това го има в нашите занимания с театър. Творбата на Чехов може да бъде изпълнена със светлина или пък със смазваща безнадеждност. Това е част от тягата ѝ. [...]
През девет нощи в десетата. Разговор с Александър Секулов
23.11
2022
Театърът не е направен от стени и кулиси, а от човешки гласове – от гласовете на предишните режисьори, актьори, сценографи, сценични работници, костюмографи, гримьори, ръководители на сценичната механизация, помощник-режисьори, гардеробиери, разпоредители – всички тези хора са свод на театъра. Театърът не може без нито един от тези гласове. Както и църквите не могат без камъка, който стои в основата им. Предпочитам да схващам театъра като надвременна човешка общност. [...]
Целият човек в цялото битие. Разговор с Маргарита Младенова и Иван Добчев
29.09
2022
В човека, в архетипа му има духовен ген и той може да бъде събуден. Това е основанието, върху което и методики, и практики, и ателиета сме работили и откривали. По отношение на театралната, понятийна лексика това може да се нарече „не-играта в играта“, то самото име на театъра – „техника за рисуване на въздуха“, го подсказва по един по-поетичен начин. Безусловната енергия, която текстовете или прочитът, намерението предизвикват в правещия, ни е водила винаги. [...]
Театърът на Пловдив – 140 години по-късно. Разговор с Кръстю Кръстев
20.02
2022
Познавам добре театрите в България, но никъде не съм бил свидетел на такъв оживен диалог между града и театъра. Не по най-шумния, не по най-видимия начин, но хората от всички професионални и възрастови групи, с различно образователно и естетическо ниво, общинските институции и съсловните организации се интересуват, коментират и спорят върху онова, което театърът осъществява. Ние, работниците на театъра, се чувстваме наблюдавани и това се превръща във вътрешен дълг да не носим разочарование на публиката си. [...]