Животът на нещастните
„Описание на живота на нещастните“ – така приамурският генерал-губернатор барон А. Н. Копф предлага на Антон Павлович Чехов да нарече бъдещите си записки от наказателната каторга на остров Сахалин. Чехов не възразява, той е доволен от разрешението, което получава – да може свободно да посети всяко място на острова. По-късно отбелязва в бележките си и няколко думи за въпросния генерал-губернатор: „От нашия последен разговор и от това, което записах под негова диктовка, аз останах с убеждението, че е великодушен и благороден човек, но че „живота на нещастните“ познава не толкова добре, колкото си мисли“.
През следващите месеци обаче – през лятото и есента на 1890 г., Чехов ще опознае добре остров Сахалин и живота в селищата и в затворите – ще надникне в почти всяка къща, ще опише всяко домакинство, ще обиколи всяко населено място, ще разтвори архивите. Ще говори със селяните и каторжниците, с надзирателите и началствата – прецизно ще води бележки за климата, географското разположение и историята на Сахалин, за поминъка, нравствеността и болестите на заселниците, за условията на живот и работа, за тихото отчаяние на хората в колонията. Ще се опитва да запази твърдост дори при вида на крайната физическа и духовна нищета и сухо ще отбелязва фактите. Така, както кратко ще опише онази случайна среща на пътя си с един старец, който лежи на пясъка в „дълбок припадък“ – блед, ръцете му – студени, пулсът – слаб, а Чехов – заедно със спътниците си, ще го подминат, без да му окажат никаква медицинска помощ, защото във Воеводския затвор така или иначе няма лекарства.
„Идва ми на ум думата „парии“, означаваща в ежедневието състоянието на човек, който не може да падне по-ниско. През цялото време, докато бях в Сахалин, само в поселническата барака при рудника и тук, в Дебринско, в това дъждовно, кално утро имаше моменти, когато ми се струваше, че виждам крайната, пределната степен на унижение на човека, по-нататък от която не може да се иде“, пише Чехов.
Тежко и трудно е това пътуване до остров Сахалин – затова роднините и приятелите на Чехов не разбират желанието му да замине за този далечен край и до последно се опитват да го разубедят. Самият Чехов е далеч от образа на пътешественик и авантюрист – трудните преходи из мочурливите земи му тежат, а по онова време той е 30-годишен, с добра лекарска практика, вече известен автор на разкази и фейлетони. Към пътуването и престоя си на острова обаче Чехов подхожда изключително педантично – подготвя се, чете исторически книги, а след това сам се нагърбва със задачата да направи първото преброяване на населението в Сахалин, просто за да има достъп до хората и да поговори с тях. И върши работата си изключително прецизно – неговите пътни бележки са не само добра литература, но и надежден документ за времето.
„Ще започна с жените на каторга. Към 1 януари 1890 г. в трите окръга престъпничките съставлявали 11,5 % от общия брой на каторжниците. От колонизационна гледна точка тези жени имат едно важно предимство: те постъпват в колонията в сравнително млада възраст: мнозинството от тях са темпераментни жени, осъдени за престъпления от романтичен и семеен характер; „за мъжа си дойдох“, „заради свекъра си дойдох“. Повечето са убийци, жертви на любовта и семейния деспотизъм“, така описва Чехов жените на острова.
Писателят съвестно попълва хиляди анкетни карти и описва условията с идеята, че всички тези знания биха могли един ден да подобрят живота на хората. Затова показва и грешките на съдебната система. Разказва също и за смъртта, и за забравата. „Никъде старото не се забравя толкова скоро, както на Сахалин“, отбелязва той. Някои хора на острова вече не помнят родните си места, други не знаят годините си, трети са забравили имената си и в регистрите са записани като Василий Безотечества, Мустафа Непомнещи…
Според изследователите тези близо три месеца престой на остров Сахалин променят Чехов. На „пътните му бележки“ можем да гледаме и като на още едно доказателство, че за добрия писател жанровете нямат значение.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук