Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018

В музея, традиционно възприеман от мнозина като укритие от дъжда или идеално убежище за влюбените, всъщност се случва нещо, даващо силен подтик на социалното въображение: нашето присъствие там преобразява музейната колекция. По този начин от набор от артефакти тя се превръща в модел на случилото се и случващото се. И нечий портрет престава да бъде само конкретно изображение на живяла някога личност, а се възприема и като произведение на изкуството; всичко в музея придобива особена, допълнителна значимост. Ситуация, която Андре Малро определя в едно свое прочуто есе от 1947 г. с термина „Въображаемия музей“.

От времето на Малро обаче представите за музея значително са еволюирали, социалното въображение за него – също. Съвременният музей е не само депо за културно-исторически шедьоври и конструиране на колективни идентичности. Той, както може да прочетете в текстовете на Борис Гройс и Хайнц Шюц, публикувани в този брой, е много неща едновременно: място за култура и образование, но и двигател на икономиката; модел за политическо самочувствие, източник на културен престиж и магнит за туристи, ала и алтернативно място – не само за представяне на историята на изкуството, тоест на миналото, но и на новото – онова, което се очертава на хоризонта.

Възгледи, които по особен начин се сблъскват и в нашето социално въображение след 28 май 2015 г., когато „българският Лувър“ – новата ни Национална галерия, известна още като „Квадрат 500“ – отвори врати. Строен в мандатите на седем български министри на културата, този „български Лувър“ така и си остава недовършен. Частта откъм столичната улица „Оборище“ стои непипната, без никой да знае кога ще има там (и ще има ли?) Галерия за декоративни изкуства. Продължава да не е ясна връзката между „Квадрат 500“ и негови филиали като т.нар. Музей на социалистическото изкуство или Софийския арсенал – също Музей за съвременно изкуство, и т.н. Да не говорим, че не е предвидено целево финансиране за довършването на проекта. Както и че „Квадрат 500“ е изправен пред сериозни битови проблеми като лошо работеща климатична инсталация, което на практика застрашава съхраняването на колекцията.

Все въпроси за сериозна обществена дискусия, след която някой (предполага се – Министерството на културата) би трябвало да даде отговори. Ето защо в този брой потърсихме гледната точка на известни български изкуствоведи по темата, както и на новия директор на Националната галерия Яра Бубнова. Вярно е, че в музея не грее слънце, както ни напомня в есето си философът Борис Гройс, което обаче не означава, че натрупаните там проблеми не изплуват наяве. И колкото повече нещата се отлагат, толкова повече Националната галерия попада в клопката на „квадратурата на кръга“, криеща сериозни рискове.