Култура / Брой 8 (2981), Октомври 2021

Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова представят своите творчески проекти в Балабановата къща, Къща „Хиндлиян“ и Къща „Мексиканско изкуство“ в Старинния Пловдив, константна локация вече 54 години. За девета поредна година куратор и артистичен директор на събитието е проф. Галина Лардева, която този път фокусира концепцията си върху „праговете като демаркационна линия между пространства, височини, време, състояния, емоции и белезите, стабилизиращи следите, които фиксират в концентрирана събитийност мимолетни и мигновено протичащи появи“. Така поставена, темата се оказва за всеки участник силна провокация в различни посоки. Художниците според личната си позиция и емоционална нагласа тълкуват и пресъздават свидетелства за някогашно присъствие, за онези случки от миналото, които оставят неизличима диря в съзнанието и рефлектират в настоящето и бъдещето. Изложбите представят широк диапазон от авторски интерпретации и медии, поставят много въпроси за изразните средства и целенасочените експерименти в решаването на пластически проблеми, за откриването на онази визуална форма, която да постигне най-силно въздействие и внушение.

В двора в Балабановата къща ни посреща експресивната живопис на Ангел Гешев, който използва вековни врати и прозорци от плевни като основа на своите колажи „Портал“, „Минал живот“, „Полет“. Тези автентични, около 200-годишни дървени предмети, запазили патината на времето и следите от човешка ръка, авторът населява със странни стилизирани обекти и структури, символи и глаголичeски знаци, постигайки своеобразно вплитане на различни хронотопи в една нова пространствено-времева реалност.

Явора Петрова, за която рисунката е религия, представя в Сводестата зала на Балабановата къща рисунки и няколко живописни платна, в които безплътни фигури в сложни ракурси, странни метаморфози на образи изплуват от повърхността и ни водят като невидима нишка към размисли за онези белези, останали в човешката памет, които детерминират светоусещането и поведението на всеки индивид. Изящни, деликатни и силно въздействащи, рисунките, работени с молив, въглен и сух пастел, са материализиране на емоционални състояния и вътрешно напрежение, визуализиране на асоциативни възприятия.

Димитър Христович е роден в Пловдив, но живее и твори и в Берлин. В експонираните в Балабановата къща пейзажи, изпълнени в класическа маслена техника, се откроява пиететът му към светлината, която се явява основен компонент за трансформирането на обектите – морски хоризонт, водна повърхност с пълзящи проблясъци; светлината, бележеща граница, оставяща следи с причудливи форми. Той я използва като основно изразно средство за възприемане на видимото, било то в изгледа от Версилия, индустриалните пейзажи, знамената, извисяващи се в небосвода, или призрачния влак. А видеоинсталацията „Нуждаем се от чудеса“ е част от процеса на дефиниране на изследванията му.

Въпросите за материалното и духовното, за божественото и неговите проявления са в основата на творбите на Светозар Бенчев. Той показва два цикъла в дълбоката зала на Балабанова къща – „Като фрагменти стара лента“ и „Обекти“ (работата „Два обекта (материален и нематериален)“ е на бранда и рекламните материали тази година). В първия цикъл представя нарисувани в специални формати с размер 16х9 фрагменти от творби на западното изкуство като „Портрет на Габриел Д’Есте и една от сестрите ѝ“ от XVI в., изображения на модели от Френската академия от 1905 г., които използва като документ и на места надживописва. С този съзнателно търсен диалог произведение–автор художникът сакрализира образите и същевременно насочва посетителя към алюзията за телевизионен екран, давайки му възможност да направи свое тълкувание. Майсторски изведените керамични и порцеланови обекти „шапка-ореол“, „бисквита“, сюрреалистични форми (череши), ангел със златно крило, които са извадени от битийната си среда на утилитарното, привнасят алтернативна гледна точка, допълваща значението на образа.

Фотографското изкуство в Есенните изложби е представено от Лиляна Караджова. На верандата на Къща „Хиндлиян“ тя представя два цикъла, създадени специално за изданието, по теми, които я вълнуват от години. За „Светли маски“ отправя покана към художници и фотографи да изобразят с флумастер върху бял лист светъл аспект от своята личност, с който искат да бъдат идентифицирани. В „Дребни престъпления“ тя анализира дуалистичната природа на човека, вглеждайки се в маските на индивида. Фотограмите правят дисекция на трансгресивното поведение на действащите лица чрез счупването на чаша и възможното свободно композиране на парчетата. В словесния аргумент, съпътстващ сериите, авторката пояснява технологичния процес на съчетаване на техниката на мокър колодий, доминирала във фотографията в периода 1851–1880 г., и дигиталното проектиране.

Венцислав Шишков е представител на поколението млади автори, които все повече се утвърждават на художествената сцена. Той и този път впечатлява не само с мащабността на представените в двора на Къща „Хиндлиян“ произведения, с усещането за динамика и устрем, но и с постигнатия баланс между замисъл и форма. Скулптурите, в които се съвместяват различни видове материали, като метал, мрамор, варовик, гранит, камък, стомана, керамика, се характеризират с фрагментарност, базираща се на основни двойки: симетрия–асиметрия, чупливо–твърдо, логично–алогично. Очертавайки демаркационни линии, гладката полирана повърхност се пресича с груба необработена материя в „Размах“, „Движение“, „Контрасти“, „Слънчоглед“.

Мирослав Живков провокира зрителя още с прекрачването на прага на Къща „Хиндлиян“. Арт инсталацията, която има формата на стълба, спусната от горния етаж, трансформира пространството и създава ново, в което всеки посетител става част от изложбата, оставяйки белег от себе си. Пристъпил прага, посетителят е принуден чисто физически да стане част от инсталацията, за да премине към разглеждане на останалите произведения в експозицията. Завършил плакат и визуална комуникация в НХА, авторът се обръща към една доста стара техника – ситопечата, и залагайки на цветни, опростени геометрични форми, предлага интересни композиционни решения, които обогатяват смисловото съдържание.

Даниел Мирчев-Дъна представя антропологични скулптури от дърво в двора на Къща „Мексиканско изкуство“, които сам определя като експериментална серия. Лаконичните, изчистени от бъбривост форми, за изработването на които авторът използва дървени шишове, шперплат, бамбук, впечатляват с растера, който създават. Те раздвижват пространството, маркирайки онзи праг, пред който трябва да спреш в размисъл, за да продължиш по пътя си напред.

След изложбата през април в софийската галерия „Нюанс“ Нора Ампова доразвива и разширява в нов цикъл живописната си серия, обединена под общото заглавие „Истории от облака“. Представените в Къща „Мексиканско изкуство“ нейни творби ни навеждат на мисълта, че самотата понякога може да е път за спасение, начин за откриване и преоткриване на себе си. Като увлекателна разказвачка на истории Нора Ампова ни води в своите имагинерни пейзажи, в картините си, населени с обекти – стол, легло, басейн, облак, фигура на дете, или ги оставя пусти, пораждайки нагнетено чувство за отчуждение и изолация. Умело организираното експозиционното пространство с колоните, сепариращи отделни картини, хармонира с концепцията на художничката и засилва общото звучене.