Ирина Недева

Ирина Недева е председател на АЕЖ-България, член на Управителния съвет, журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии. Тя е старши редактор в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти. Ангажирана е с първия независим Център за култура и дебат „Червената къща”, от основаването му през 2000 г. досега. Професионалните ѝ интереси включват теми като социалните и политически движения, пост-комунистическото развитие, изкуство и активизъм, човешки права, медийни свободи, религиозни и малцинствени права, политика, история, Студената война и миграцията. През 2011-2012 г. специализира по линия на програмата Фулбрайт за междудържавен образователен обмен с отличието на Хюбърт Хъмфри, бивш вицепрезидент на САЩ и сенатор от Минесота, във Philip Merill College of Journalism, University of Maryland, College Park.

Насилие и интерпретации. Разговор с Мария Тодорова

Да започнем със самия 9 юни. Защо е свалено правителството на БЗНС, оглавявано от Александър Стамболийски? Има наслагване на различни интереси, често пъти съвършено противоположни. С изборите през 1923 г. БЗНС успява да получи абсолютно мнозинство и може да провежда своята политика, включително и селска диктатура. От там насетне има яростна съпротива срещу икономическите и социални реформи на Стамболийски – поземлената реформа, реформата в съдопроизводството, в здравеопазването и образованието. [...]

Срещата с необяснимото. Разговор с Бистра Льошевалие

Години наред бях обсебена от „моите прозорци“, от тези запушени прозорци, които аз горя, дупча и режа, за да изляза в голямото пространство, във вселената. Моето желание за свобода е да докосна вселената и да плувам в нея. А първата изложба с огледала направих през 1990 г. в една крипта във френската провинция. Реших да използвам огледала, тъй като криптата бе под земята и съответно доста мрачна. Чрез поставянето на огледалата криптата светна. За това навремето писа Дора Валие. [...]

Жестът на непроизносимото. Разговор с Робърт Уилсън

В моя театър всички елементи са важни – независимо дали става дума за жест, грим, костюм, декор, дума, музика, движение или танц. И аз обичам да работя над всички тези елементи едновременно. Първите ми театрални постановки бяха изцяло в тишина. По-късно много работих върху текстове на безсмислицата, нищо неозначаващи думи. Върху текстове от звуци и безсмислици. А едва след това започнах да поставям класически текстове – Еврипид, Eдип цар, Шекспир, играх Хамлет. [...]

Светлана Алексиевич: Отчаянието няма да ни спаси

Що се отнася до политическото, струва ми се, че вече съм проучила този свят. А екзистенциалният свят днес ми е много по-интересен. И дори книгата ми за любовта пак ще е за това кои сме ние, защо не можем да бъдем щастливи, какво разбираме под щастие, как го търсим, какво казваме. Пак ще е книга за това що за хора сме. Но ще е по-лична. С по-сложен рисунък. Ще стига по-дълбоко. [...]