Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).


Утопии, дистопии и реалност

Утопиите и дистопиите, както черното и бялото, не са хроматични цветове, не съществуват в спектъра на видимия физически свят. Утопиите и дистопиите, като контури, само чертаят границите на нашето очакване за бъдещето – светло или тъмно. Но в реалния живот няма абсолютно черно и бяло, абсолютно добро и зло. Няма абсолюти нито в отделния човешки живот, нито в историята. Или да кажем, че пълното щастие или нещастие в личния живот, както и абсолютните светци и демони на злото в историята са големи изключения. [...]

Културните войни

Културните войни

Либералната демокрация, която победи на Запад през Втората световна война, вече не е същата никъде по света. Но и ориенталско-съветската олигархическа система постоянно сменя лицето си – слага маската ту на левичарство, ту на русофилство, ту на националпопулизъм. Дори на „нелиберална“ демокрация, което би трябвало да означава демокрация само за мнозинството, изключваща всички малцинства. Тази опозиция – либерална демокрация срещу ориенталско-съветска власт, „умно-красива“ градска класа срещу мутри, които слушат чалга, е не само политическа. Това е една вековна балканска културна война. [...]

Кръговото време

Всяка Реформация е следвана от Контрареформация. Глобализацията – от антиглобализация, либералната демокрация – от краен консервативизъм и популизъм. Надявам се, че това е временно явление – нормална реакция на революционните промени в трите цикъла: на преминаването към непатриархално общество, на изчерпването на просвещенския модел и демократичния капитализъм, и на новото информационно общество. А то довежда вече до нещо радикално ново — симбиоза на човешкия род с изкуствения интелект. [...]