Реми Браг

Реми Браг (род. 1947 г.) е дългогодишен професор по антична и средновековна философия в Сорбоната и титуляр на катедрата „Романо Гуардини“ в Университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където преподава история на европейското християнство. Бил е гост-професор в Бостънския университет. Носител на наградите „Йозеф Пипер“ (2009) и „Йозеф Ратцингер“ (2012). Автор е на множество книги, сред които: „Европа, римският път“ (1992), „Мъдростта на света. История на човешкия опит за всемира“ (1999), „За Бога на християните и един или два други“ (2008), „Царството на човека. Генезис и провал на модерния проект“ (2015), „Накъде отива историята?“ (2016).

След хуманизма

На „атеистичния хуманизъм“ често бива противопоставян „християнският хуманизъм“. Откъдето може да се заключи, че християнската вяра противостои на кризата на хуманизма, както и че би могла да даде на модерния или постмодерен човек по-добро разбиране за него самия. Но по какъв начин? Щом Бог е станал човек, от това следва ли, че християнството се превръща в хуманизъм? Преди да засегнем този въпрос, би трябвало да си зададем няколко други. Какво е „хуманизмът“? Защо той е в криза? И заслужава ли си да бъде спасен? [...]

Атакуваха Франция като християнска нация

Тези две „свещени крави“, светският модел и свободата на изразяването, а заедно с тях и така възхваляваните „ценности на Републиката“, са или по-стари понятия, или понятия, възникнали през модерността. И те обозначават нещо още по-старо, направило възможно едно основополагащо разделение в християнството. Не между религиозното и политическото, както често ни убеждават. А нещо още по-основополагащо и по-мащабно – между религиозното и правилата за добро и зло. [...]

Пандемията – изпит на съвестта

Докато всичко е наред на борда, лесно е да си между ръцете на Отца. Затворен между стените на библиотеката си, сред най-близките си същества, аз се чувствам великолепно. Мисля си обаче за един мой бивш студент, който мизерства в малката си мансарда, или за моята кръстница, поверена на социалните грижи: оставят ѝ храна на прага, след което служителката бързо си отива. Сравнена с тяхната, моята изолация е повече от комфортна и нищо не ми пречи да проповядвам за Божията воля. [...]

Модерност и реакция

Говоренето за „корените“ насажда пасивна нагласа към културните референции, все едно че сокът сам стига до клоните. Докато образът за „източниците“ подсказва, че е необходимо да черпим от тях, да се положат усилия, за да придобием културни блага. По повод на европейската идентичност аз оставам на тезата, заявена от мен преди четвърт век: тази идентичност е екс-центрична. Европа има своите културни референции извън самата себе си: в профанната култура всичко идва от Гърция, в религията пък всичко идва от Близкия изток. [...]