Реми Браг

Реми Браг (род. 1947 г.) е дългогодишен професор по антична и средновековна философия в Сорбоната и титуляр на катедрата „Романо Гуардини“ в Университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където преподава история на европейското християнство. Бил е гост-професор в Бостънския университет. Носител на наградите „Йозеф Пипер“ (2009) и „Йозеф Ратцингер“ (2012). Автор е на множество книги, сред които: „Европа, римският път“ (1992), „Мъдростта на света. История на човешкия опит за всемира“ (1999), „За Бога на християните и един или два други“ (2008), „Царството на човека. Генезис и провал на модерния проект“ (2015), „Накъде отива историята?“ (2016).

Атакуваха Франция като християнска нация

Тези две „свещени крави“, светският модел и свободата на изразяването, а заедно с тях и така възхваляваните „ценности на Републиката“, са или по-стари понятия, или понятия, възникнали през модерността. И те обозначават нещо още по-старо, направило възможно едно основополагащо разделение в християнството. Не между религиозното и политическото, както често ни убеждават. А нещо още по-основополагащо и по-мащабно – между религиозното и правилата за добро и зло. [...]

Пандемията – изпит на съвестта

Докато всичко е наред на борда, лесно е да си между ръцете на Отца. Затворен между стените на библиотеката си, сред най-близките си същества, аз се чувствам великолепно. Мисля си обаче за един мой бивш студент, който мизерства в малката си мансарда, или за моята кръстница, поверена на социалните грижи: оставят ѝ храна на прага, след което служителката бързо си отива. Сравнена с тяхната, моята изолация е повече от комфортна и нищо не ми пречи да проповядвам за Божията воля. [...]

Модерност и реакция

Говоренето за „корените“ насажда пасивна нагласа към културните референции, все едно че сокът сам стига до клоните. Докато образът за „източниците“ подсказва, че е необходимо да черпим от тях, да се положат усилия, за да придобием културни блага. По повод на европейската идентичност аз оставам на тезата, заявена от мен преди четвърт век: тази идентичност е екс-центрична. Европа има своите културни референции извън самата себе си: в профанната култура всичко идва от Гърция, в религията пък всичко идва от Близкия изток. [...]