Мануел Вилас

Мануел Вилас е роден през 1962 г. в гр. Барбастро, Испания. Поет и публицист. Завършил е испанска филология в Университета на Сарагоса, където преподава испанска литература. Започва да публикува поезия през 80-те години, но за начало в поетичния си път брои стихосбирката си „Небето” (2000). За следващата – „Възкресение“ (2005), получава престижната международна награда „Хайме Хил де Биедма“. Стихосбирката „Жега“ (2008) му носи друга от авторитетните награди за поезия – „Фрай Луис де Леон“. За книгата си с разкази „Сета / Зет“ (2002) получава наградата „Сапуто де лас Летрас Арагонесас“ за най-добра книга на годината. Следват романите „Магия“ (2004) и „Испания“ (2008), с три издания. На български език е представен със стихосбирката си „Поезия“ (2013), в превод на Рада Панчовска. От 2019 г. сътрудничи на в. „Ел Паис“.

В София с Данила Стоянова

Причината за падането на комунизма не е тази, която казват историците. Комунизмът падна, защото беше тъжен. Сега тази тъга се е превърнала в носталгия. Но ако трябва да избереш между това дали да гладуваш, или да си тъжен, тогава решаваш да не умреш от глад. Защото, ако има нещо по-тъжно от истинската тъга, то това е гладът. Ако знаех да пиша сонети, бих посветил един на Витоша, която властва над града с елегантност и деликатност, сякаш е негов ангел. Опитвам се с усилие да науча някои български думи. [...]