Данте Алигиери

Данте Алигиери (1265–1321) е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Комедия“, по-късно получило името „Божествена комедия“ (La Divina Commedia), считано за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език. Наричан е „баща на италианския език“. Сред другите му произведения са „Пир“ – колекция от най-дългите му стихотворения (незавършена) с алегоричен коментар накрая; „Монархия“ – трактат по политическа философия на латински език, прокълнат и изгорен след смъртта на Данте от папския легат Бертрандо дел Погето; „За народното красноречие“; „Нов живот“ – историята на любовта му към Беатриче.

Писмо до флорентинците

Милосърдното провидение на Вечния Цар, което в добрината си управлява небесата, без да забравя да бди над земните работи, е определило човешките дела да бъдат управлявани от Свещената римска империя, та да могат смъртните люде да пребивават в покой под тази висока власт и навсякъде, както иска природата, да живеят като граждани. За това свидетелства Свещеното писание, това се потвърждава, позовем ли се на разума, ала все пак истината не възликува, защото вакантен остава августейшият трон, целият свят излиза от орбитата си... [...]