Пол Валери (1871–1945) е изтъкнат френски поет, есеист и мислител. Близък е до поетичния кръг на Стефан Маларме. През 1925 г. е избран за член на Френската академия. От 1892 г. пише своите „Тетрадки“, които изпълва с размишленията си. На български език е публикуван сборникът с поезия „Младата парка“ (2020), както и есеистика: „Човекът и раковината“ (1987), „Поглед към съвременния свят“ (1997) и „Реч за естетиката и други есета“ (2011).
В природата коренът се стреми към влагата, върхът на дървото към слънцето и така растението се захранва от една неудовлетвореност към друга, от едно въжделение към друго… Такъв е механизмът на цялата жива природа; а дяволът, уви, е в самата природа и изкушението се превръща в най-очевидното, най-постоянното и най-неизменното условие на всеки живот. Да живееш, означава всеки миг да изпитваш някакъв недостиг; да се изменяш, за да получиш нещо и така да преминеш в състоянието на друга недостатъчност. [...]
