Александер Клуге

Александер Клуге (род. 1932 г.) е германски режисьор, продуцент, писател, сценарист, философ. Интелектуалец с разностранна дейност. През 60-те и 70-те години е един от най-изявените представители на Новото немско кино, чиято теория и практика той създава и развива. Като писател е член на легендарната Група 47 заедно с Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Хайнрих Бьол, Ханс-Магнус Енценсбергер и др. Следвал е право, история и църковна музика във Фрайбург, Марбург и Франкфурт на Майн, сред преподавателите му е Теодор Адорно. Попада в киносредите през 1958 г. като асистент на Фриц Ланг. През 1960 г. снима заедно с Петер Шамони документалния филм „Бруталността на камъка“ за националсоциалистическата архитектура. Филмът му „Прощаване с миналото“ печели Сребърен лъв на Венецианския кинофестивал през 1966 г., а две години по-късно Клуге получава Златен лъв за „Артистите под цирковия купол, безпомощни“. Сред награждаваните му филми са „Силният Фердинанд“ (1976), „Силата на чувствата“ (1983) и др. Автор е на сборниците с проза „Животоописания“ (1962), „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), „Празнината, която дяволът оставя“ (2003), на документалната книга „Описание на една битка“(1964), посветена на Сталинградската битка, на двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000) и др. Професор в Улм и Франкфурт, съосновател на платформа за независими програми в германските частни телевизии.


Въображението ни е плахо животно

Ние сме създадени, за да влизаме в обмен с другите. Няма нищо общо с това да сме неуязвими по някакъв начин, напротив. В една постановка на Кристоф Шлингензиф 83-годишна певица изпълнява на финала песента на Изолда. Тя изпява правилно всяка нота, ала сипкавият ѝ глас идва от гласните струни на 83-годишна жена. Освободена от бронята на съвършенството, музиката на Вагнер е невероятно красива. Можеш да обикнеш музиката на Вагнер, когато тя е накърнена благодарение на човешката крехкост. [...]