Марсел Пруст

Марсел Пруст (1871–1922) е френски писател, един от бащите на съвременния роман. Заради крехкото си здраве никога не заема официална длъжност. През 1922 г. се разболява от бронхит и умира от възпаление на дробовете. Първия том на „По следите на изгубеното време“ издава на свои разноски през 1913 г., а последните три излизат след смъртта му. На български език са преведени: „На път към Суан“ и „Запленен от момичета в цвят“ (превод Лилия Сталева), „Обществото на Германт“ (1–2), „Содом и Гомор“ (1–2), „Пленницата“, „Изчезналата Албертин“ , „Възвърнатото време“, „Жан Сантьой“ (всичките в превод на Мария Георгиева), „Една любов на Суан“ (превод Росица Ташева), „Против Сент-Бьов“ (превод Юлиян Жилиев) и др.

Смъртта на катедралите

Днес няма социалист, отличаващ се с вкус, който да не съжалява за щетите, нанесени от Революцията на нашите катедрали, за съсипаните статуи и изпочупените витражи. По-добре е обаче да плячкосаш една църква, отколкото да я запуснеш. Докато се отслужва литургия, колкото и да е опустошена църквата, в нея има живот. В деня, в който една църква бъде запусната, тя е мъртва, дори като исторически паметник да е защитена, защото тя не е музей... „Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие“ (Иоан. 6:55). [...]