Илия Бешков

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско. В периода 1918–1920 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в родния Долни Дъбник като учител. През 1921 г. постъпва в Художествената академия, където следва живопис в класа на проф. Никола Маринов. Още като студент публикува карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“; сътрудничи с илюстрации на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. През 20-те г. на ХХ в. на два пъти е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. От 1930 г. е  член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Художествената академия, където е редовен професор и завеждащ катедра „Графика“ от 1953 г. до края на живота си. Поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора. Известен най-вече със своите рисунки, Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество. Умира в София на 23 януари 1958 г.

За карикатурата, карикатуристите и за опашката на кравата

Преди няколко години на едно събрание ме помолиха да се изкажа за хумора. Мен ми хрумна нещо. Казах, че народът, държавата като организация е една млечна крава, ползата от която всички сме осъзнали. Тя има опашка, с която непрекъснато се пази от мухите, които дразнят нервната ѝ система. Хуморът е опашката на кравата – пази я от мухите. Намира се на най-неприличното място, конфузно положение, като си помисли човек. Никъде не сте видели крава с отрязана опашка. И не бива да се реже опашката ѝ. [...]