Боряна Кацарска

Боряна Кацарска (род. 1967 г.) завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1986) и философия (успоредно с класическа филология и английски език) в Софийския университет (1991). Специализира в Оксфорд (1993–1994). Защитава докторска дисертация върху творчеството на Василий Кандински (2000). Преподавател в Нов български университет в програмата „Artes liberales“ (2004–2013). Редактор на учебници по философия (2017–2019). Стихотворения публикува от края на 1980-те години, авторка е на стихосбирките „Друго име“ (1991) и „Милост към езика“ (2016). Преводаческите ѝ занимания са насочени към поезията и философията и спомагат съществено за отварянето на българската публика към ключови европейски и американски автори – Боеций, И. Кант, Ю. Хабермас, Ж. Дерида, Дж. Шумпетер, Ч. Пърс, П. Рикьор, Р. Нозик. Превежда и някои от най-известните съвременни нидерландскоезични поети: Рутхер Копланд, Херман де Конинк и Мириам Ван хее.


Един приватен поет

Приватният поет не е „писател“, а само „автор на изречения“. Говори със себе си или се труди върху разбирането на чуждия говор, като и в двата случая стои пред подвеждащо пропусклив огледален прозорец. „Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята“. Монадата отново се оказва пред огледало, където вижда света през себе си. И на духа изглежда все по-малко смислено да превежда себе си на глас, без да знае дали не е единственият си слушател. [...]