Култура / Александър Кьосев, Владимир Градев, Тони Николов
Европа – граници, ретроутопии, традиция
Мечтите за европейско единство са поне два вида. Едните са за политическо обединение и те са различни от тези за културно единство. Политическите проекти са много и са изследвани многократно: те започват още от „бащата на Европа“ Карл Велики и Свещената римска империя, минават през Данте и идеята за универсалната монархия, и стигат до различни по-конкретни планове – на херцог Дьо Сюли, на Уилям Пен, на абат Шарл Кастел, на абат Дьо Сен Пиер. Повечето от тях искат да постигнат мечтаното единство чрез реалистични политически сценарии, но кой знае как през 1795 г. политическите проекти са увенчани от една велика утопична книга, прочутото съчинение на Имануел Кант „Към вечния мир“. Тя си поставя пределни цели и е изключение от политическия реализъм, тема, която заслужава самостоятелен разговор. Тук само го маркираме, но и напомняме, че линията на преобладаващата Realpolitik e валидна и до днес: самият Европейски съюз започва като скромен икономически съюз за свободна търговия с въглища и стомана, той съзнателно загърбва пределните цели и културните въпроси. За споделената култура се е говорило много, но винаги когато се е стигало до политически проекти, тя е била поставяна най-отзад. И тъкмо по тази причина усещане за общоевропейско ние, т.е. за споделена идентичност, все още няма. [...]