Хан Канг

Хан Канг е родена в Куанджу на 27 ноември 1970 г. Дъщеря е на писател, брат ѝ също е писател. Следва корейска филология в университета Йонсей. Дебютира с поезия през 1993 г. Първият ѝ роман, „Черен елен“, е издаден през 1998 г. Следват книгите „Плодовете на моята жена“ (2000), „Студените ти ръце“ (2002), „Огнен саламандър“ (2012), „Вегетарианката“ (2007), „Гръцко време“ (2011), „Човешко дело“ и др., както и сборници с поезия. Романът ѝ „Вегетарианката“, спечелил международната награда Букър (2016), е преведен на близо 40 езика, включително на български (изд. „Ентусиаст“, 2020). През 2024 г. е отличена с Нобеловата награда за литература заради „въздействащата ѝ поетична проза, която се изправя срещу историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.

Нобелова реч

Когато пиша, използвам тялото си. Използвам всички сетива: зрението, слуха, обонянието, усещането за нежност и болка, сърцето, което бие лудо в гърдите ми, вървежа, тичането, усещането на дъжда и снега по кожата ми, моите сплетени ръце. Като смъртно същество, в чиито вени тече топла кръв, се опитвам да влея тези усещания в словото. Все едно произвеждам електричество. И когато усетя, че тази енергия се предава на читателя, това ме удивява и трогва. В такива моменти отново разбирам, че езикът е нишката, която ни свързва. [...]