Пол Рикьор

Пол Рикьор (1913–2005) е френски философ и християнски мислител. Последовател на Хусерл и Карл Ясперс, той разгръща свой оригинален прочит на феноменологическата традиция и философската херменевтика, които съвместява с анализите на Библията („Прочити 3“, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). Бил е професор в Сорбоната и в Университета в Нантер, а в периода 1970–1985 г. е професор по философия в Университета в Чикаго. Бъдещият френски президент Еманюел Макрон е негов асистент между 1999–2001 г. На български език са преведени книгите му „История и истина“, „Конфликтът на интерпретациите“, „Живата метафора“, „От текста към действието“, „Самият себе си като някой друг“, „Прочити“, „Паметта, историята, забравата“, „Пътят на разпознаването“.

Закон и вяра

За мен грехът не е неподчинение. Той е грешка на желанието да живееш според закона. Възприемам лицемерието като голямо зло, като желанието да се правиш на такъв, какъвто не си. Най-често определят греха като престъпване на определени граници, но това е само рудиментарното зло. А по-страшното зло е прикриването чрез добродетелта – злото на измамата. И накрая стигаме до злото, причинено на другия. Най-точната дефиниция на греха за мен е в това да не обичаш достатъчно. А ние никога не обичаме достатъчно. [...]