Михаил Неделчев

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), на Бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, на специалната награда на „Аполония“ (2004) и на наградата на Портал Култура за хуманитаристика за 2016 г. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. 

Беше ли Гео Милев „свой“ за комунистите?

Комунистите наистина си го честват, издават вестници, пълни с текстове, които не биха могли да се появят дори през 1985 г. или ни напомнят със свирепостта си направо най-мрачните сталинистки времена. След години колебания, незнание как да се отнесем към значителни, талантливи български писатели, които са се оказали увлечени от комунистическата утопия, ето че „те“ отново си го „връщат“ – говорят ни „принципните“. Добре, но бил ли е Гео Милев комунистически писател, приемали ли са го истински комунистите за „свой“? [...]

Цензура, забрава, укриване

Многобройни и разнородни списъци със забранени книги – някои от тях направени като специални брошури, произведени почти веднага от отечественофронтовската „народна власт“ след деветосептемврийския преврат 1944 г., свидетелстват колко важен елемент от прокомунистическата пропаганда е разгромът на религиозното съзнание. Разбира се, комунистите – включително българските – още не знаят, че това е една нерешима задача. [...]

Критика и лоша необозримост. Разговор с Михаил Неделчев

Истинският литератор мисли дълго и интензивно, преди да напише нещо. Не може да пишеш безотговорно. Това дрънкане, тази непрекъсната онлайн наличност, при която непрекъснато произвеждаш текстове и срещу теб вървят някакви текстове, е наистина разпад на текста. Текстът има граници, той има логика и не може да бъде просто ей така хвърлен срещу друг текст. Това е разрушаване на стила, а стилът се култивира дълго. [...]