„Певецът трябва да умее да отказва роли.“ С баритона Алек Аведисян разговаря Светлана Димитрова
Баритонът Алек Аведисян (род. 1982 г.) завършва Природо-математическата гимназия в София. В Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” учи класическо пеене в класа на проф. Асен Селимски. Носител е на Първата и на Специалната награда на Международния певчески конкурс в Русе „Франц Шуберт“ през 2005 г.; на Третата награда на Академичния конкурс „Христо Бръмбаров“ в София през 2005 г.; Първата и Специалната награда на Международния конкурс „Йозеф Хайдн“ през 2009 г. в София; Третата награда в конкурса на „Театро лирико спериментале“ в Сполето, Италия през 2009 г.; Първите награди от международните конкурси „Елена Николай“ и „Панчо Владигеров“ през 2014 г. Оперния си дебют прави на сцената в Русе като Доктор Малатеста в „Дон Паскуале“. Репертоарът му включва роли като Папагено във „Вълшебната флейта“, Гулиелмо в „Така правят всички жени“, Белкоре в „Любовен еликсир“, Онегин в „Евгени Онегин“, Зурга в „Ловци на бисери“, Марсел и Шонар в „Бохеми“, Фигаро в „Севилският бръснар“, Дандини в „Пепеляшка“, Леско в „Манон“.
Често се завръща у нас за участие в различни концерти. Първият е през 2010 г. с Ружка Чаръкчиева, в рамките на Софийските музикални седмици. В Софийската опера е гостувал в „Пепеляшка“ и „Евгений Онегин“, както и в традиционните Новогодишни концерти На 30 септември 2025 г. в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ заедно със сопрана Антония Раднева и пианиста Фридеман Зайцер изнесоха камерен концерт „Пътищата на любовта“. През 2025 г. със Софийската филхармония под диригентството на Георги Димитров изпълни Немски реквием от Брамс. Отново през тази година се изяви и на „Варненско лято“ с Фестивалния оркестър под диригентството на Георги Димитров, заедно със Стефани Кръстева и Емил Павлов в концерт с арии от Моцарт и фрагменти от Годишните времена от Хейдн.
Отново в България. Как беше организирана тази среща с чудесната певица Антония Раднева?
Антония Раднева ме покани да участвам в този концерт. Имахме идеята да бъде с друг репертоар, да изпеем един голям цикъл от Хуго Волф, но поради заетост и организационни проблеми решихме да се спрем на нещо по-разнообразно, от различни композитори. Някои от тях имат и годишнини – на Роберт Шуман в първата част на нашия концерт, а втората беше изцяло от френска музика – Дюпарк, Бизе, Пуленк, аз изпях цикъла на Равел „Дон Кихот и Дулсинея“. Пианистът беше прекрасен, той е съпругът на Антония, бил е корепетитор в немалко немски театри. Когато двамата сме подготвени, нещата се получават бързо. Моите пиеси работих с един американски пианист в Инсбрук. Пял съм с Ружка Чаръкчиева някои от нещата от Шуман. Като цяло тя възпита в мен голяма култура към детайла, към музиката, към камерният звук.
Обичате да правите камерни концерти.
Много ми харесва да пея камерна музика, тя е един съвсем самостоятелен свят. Не зависиш от диригент, не зависиш от колеги, не зависиш от декори, сам си. Много чиста, директна форма, ако се чувстваш комфортно в нея, а аз се чувствам така. Според мен връзката с публика е директна, без посредници.
Кариерата ви преминава изцяло навън, но епизодично се връщате.
На свободна практика съм. Седем години бях в Инсбрук, солист в театъра, но в един момент си казах, че стига толкова. Истината е, че като солист на театър си натоварен със страшно много спектакли на сезон.
Това не е ли добре?
Това е добре, но до време, защото аз изпях всички главни Моцартови роли. Моцарт и Росини са моите композитори, но сега лека полека, с годините ще отида към по-лиричния Верди. Миналия сезон гастролирах в театъра в Есен, с Есенската филхармония, която е страхотен оркестър. Направих нова продукция на „Пепеляшка“ – голяма серия от изпълнения. А тази година гостувам в Инсбрук. Поканиха ме за две продукции – „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и рядко изпълняваната опера от Яначек „Пътешествията на пан Броучек“. Фантастична е и ясно се вижда неговият почерк. Либретото е малко особено и затова според мен не е поставяна много често, но в момента се завръща интересът към нея. Леош Яначек оркестрира партитурата с такава фантазия! За мен е близо до Рихард Щраус по майсторство на оркестрацията.
Да си свободен артист точно в този период, не е ли трудно?
Трудно е, но като си влязъл в системата, все пак си търсен. Аз не съм в лигата на звездите. Движа се в средната категория, но влезеш ли в системата и търсят ли те, винаги има необходимост от опитни певци. Аз съм в специфична ниша. Росини не пеят много баритони, тъй като партиите са колоратурни, изисква се специфична техника. Моцарт се пее много, разбира се, но пак има нужда от отношение към стила. Но търсенето вече е толкова размито. Виждам, че много лирични гласове пеят силно драматични неща, което не е добре, защото вече липсва отношение към музиката. Губи се замисълът на композитора. В днешно време забравихме да говорим за стил. Когато сложиш един лиричен глас в драматичен репертоар, по никакъв начин не може да се отговори на изискванията за стил.
Явно имате добър импресарио, щом се справяте като свободен артист.
Да, имам двама импресарии, с които работя. Сигурността е по-малка, но се срещаш с нови колеги. Малко се задушавах в ансамбъла. Прекалено натоварен бях. Непрекъснато пееш с едни и същи колеги и добиваш рутина, която невинаги е положителна. Освен това не ти позволяват да поемаш други ангажименти. Трябваше да откажа на Георги Димитров участие в „Песни за земята“ от Малер. Да ги изпея с него, щеше да бъде за мен сбъдната мечта, но имахме тогава спектакли и нямаше как да се освободя.
Но сега сигурно ви остава време.
Да. Мога да правя камерна музика, аз също така преподавам, имам си ученици. В Австрия има много хора, които искат да се занимават с пеене, не всички са професионалисти, но искат да учат при професионалист. Дори хора на 40–50 години искат да се занимават с класическо пеене. Правят го за себе си и с голяма любов. Всъщност е много приятно да се занимаваш не само с професионалисти, но и с хора, които сега прохождат, но го правят с голяма посветеност и огромно желание. Имам един ученик, който изпя всичките 600 песни на Шуберт. Научи ги наизуст. Той е толкова запален. Пее ги с мен, изработва всяка песен. Изпълнява ги вкъщи за себе си. Тъй като е австриец, няма нужда от превод, но ги свири на пиано, разучава ги много внимателно и наизуст. Това ме впечатли страшно много. Той е заможен, няма финансови грижи и това му е най-голямото хоби. Занимава се единствено с песните на Шуберт. Има и млади певци, които идват при мен в Инсбрук.
Вече много години сте на сцената, толкова роли сте направили. Има ли все пак нещо, което ви е на сърцето и очаквате?
Ще ми се някои от по-подходящите за мен роли от Верди, може би Поза („Дон Карлос). Валентин от „Фауст“ още не съм изпял, а мисля, че ролята е подходяща за мен – хем кратка, хем брилянтна. Хамлет от Тома искам да изпея. Това ще ми бъде много интересно. Имах щастието да се занимавам с Моцарт и изпях целия цикъл Моцарт-Да Понте, както и немските му опери, които стават за моя глас, и винаги бих се връщал към тях, защото те са голяма драматургия и фантастична музика.
Имам чувството, че умно управлявате кариерата си, не поемате ангажименти, които не са за гласа ви. Кой ви научи на това?
Александрина Милчева. Тя е с мен още от 19-годишната ми възраст. Когато спечелих конкурса в Сполето, ме посрещнаха и ми казаха: „Ето го, нашия Скарпия. Ние сме те разпределили в „Тоска“. Обадих се на госпожа Милчева и тя каза: „В никакъв случай. Това е дивашка роля, защото за нея се изисква доста по-експлозивен характер“. Имаше и предложение за Барнаба в „Джоконда“. Певецът трябва да умее да отказва. Много млади не го правят. Бях на един майсторски клас на Кири Те Канава и тя каза: „Най-важната дума, която един певец трябва да научи в този живот, е „не“. И наистина го разбирам, защото да кажеш „не“ на темпо, да кажеш „не“ на изискване, което върви против инстинкта, и да кажеш „не“ на репертоар, който не е за теб, не е лесно. Има моменти, когато трябва да се отстои позиция.
Дълго сте били в един театър, и то известен театър, с големи певци, големи диригенти и режисьори. Как се справяте с постановки, които не ви харесват?
Винаги гледам да намеря моите предизвикателства, дори да не ми харесва. Най-мъчно е, когато се върви против инстинкта, когато се върви против това, което ти разбираш. Вярвам, че всеки певец има собствен инстинкт, който е верният за него самия. Помня един „Вертер“ с много известен американски режисьор, който искаше Алберт да бъде съвсем обратното на това, което е, да бъде зъл, да бъде груб с Вертер, да бъде омразният приятел на Вертер. Но ако оставим думите, които може да бъдат перифразирани по някакъв начин, проблемът беше в музиката, че тя е изключително нежна и романтична в линиите на Алберт, много красива мелодия на Масне. Трудно е, въпреки това правиш всичко възможно.
А диригентите?
Най-голям проблем са необоснованите бързи темпа, които се случват много често, особено в Росини и Моцарт. С тях искат да постигнат бърз ефект, без понякога да мислят за това, че ние трябва да кажем определен брой думи и да изпеем определен брой ноти. Става трудно и тогава, за съжаление, губи музиката. Музиката губи и когато егото застане на първо място.
С кой диригент сте работили най-спокойно?
С Георги Димитров. Наистина го казвам, без да се замислям. Той е голям музикант, той върви с една толкова ясна идея, която ти приемаш дори да е малко по-различна от твоята. Но истината е, че той успява да бъде с теб, да диша с теб, да живее с теб. Колкото до чуждестранните диригенти, Лейф Сегерстам беше много добър. Работих с него в Швеция. Наистина беше вече доста възрастен, но с него се пееше също много леко. Разбира се, кога един диригент е добър, когато човек пее лесно и му се струва, че минава през вечерта като в полет, а не да се препъва. Трудна професия е диригентската.
Поддържате ли контакт с госпожа Милчева?
Разбира се. Много често ѝ се обаждам, говоря си с нея. Тя е от това поколение, което винаги е знаело къде е, има много реалистична представа. Възхищавам се на това поколение!
Използвате ли във вашата работа като преподавател някои от препоръките, които тя ви е дала?
Разбира се. Те са като, как да кажа, вродени неща. Разбира се, след това съм работил и с други преподаватели. През последните години с Красимира Стоянова. Тя ми дава хубави съвети за репертоара, за вокална техника, така че с нея също поддържам много хубав контакт. Ние се познаваме още отпреди да започне да преподава в консерваторията във Виена. Тя също е страхотен музикант и от нея може много да се научи.
Но с Александрина Милчева започнах като 19-годишен. Винаги ме е учила на отношение към музиката. Много е хубаво за един певец да може да влиза в динамична палитра. Тя винаги ме е съветвала да пея камерна музика, независимо от оперните спектакли, да се опитвам да се връщам към камерната музика, защото тя оставя гласа еластичен. И това е вярно. Гласът остава млад и как да кажа, наистина еластичен и подвижен. Защото с камерната музика се вмъкваш в една малка форма, която трябва да изградиш в три минути, понякога от много пиано до много форте и тогава постигаш добър ефект.
