0
5518

Аугуст Стриндберг като фотограф

Техниката, с която Стриндберг снима през 1886 г. в Герсау, фотография Борислав Борозанов

Търсещата природа на Аугуст Стриндберг (1849–1912) се хвърля в различни начини на художествено изразяване. Освен че оставя много живописни картини, той е един от първите в Швеция, които се занимават с фотографиране. Неговият регистър от теми в областта на фотографията обхваща наблюдения на природата, психологически портрети, експерименти с оптиката и химическите процеси, астрономични снимки, цветна фотография и още много.

Във фотографията, както и в живописта му, разграничаваме няколко различни периода. Първият, що се отнася до фотографията, започва през 1886 г., когато той прави серия автопортрети и портрети на семейството по време на пребиваването им в курорта Герсау, Швейцария. Тази серия портрети е известна с името Gersausviten. От фотографиите, около 30 на брой, може да се направи преценка, че качеството на снимките е далеч по-високо от това на един начинаещ аматьор. По-голямата част от тези снимки са автопортрети, той ги нарича „опонентни фотографии“, което подсказва, че както в литературата, така и във фотографията той е имал за цел да създаде нещо по-различно. Тази серия е направена под влиянието на модерното за времето течение във френската фотография фотоинтервю.

Същата година (1886) Стриндберг заминава за Франция заедно с бъдещия социолог Густаф Стефен. Целта на пътуването е да се документират условията, в които живеят френските селяни. Идеята за фоторепортаж за съжаление се проваля поради технически проблеми, но така или иначе Стриндберг може да се нарече първият шведски фотожурналист.

От 1890 г. неговата фотография става чисто експериментална и като следствие на това – доста изолирана от външни влияния. През периода 1892–1896 г. обект на интерес за него са небето и небесните тела. Плаките се поставят на земята през нощта и експонирането става директно под небето. Стриндберг нарича тези фотографии селестографии – от celeste, небесен на френски. Тъй като той се е отнасял с известно недоверие към обективите, желанието му е било да направи обективна (действителна) картина на небето. През зимата на 1893–94 г., когато живее с тогавашната си съпруга Фрида Ул в Дорнах, Австрия, той прави цяла серия „небесни“ фотографии. За съжаление няма запазени плаки от този период, но има няколко запазени снимки.

През 1906 г. Стриндберг изобретява заедно с професионалния фотограф Херман Андерсон Wunderkameran – фотоапарат, дълъг един метър, с 30 см широк обектив. Целта на този проект е да се правят психологически портрети в естествен размер. Времето за експониране е било 300 секунди.

Последният период във фотографските занимания на драматурга е 1907–1908 г., когато с помощта на фотоапарат той документира облаци, които според него са „високи места на земята, където живеят могъщи същества“. В живописните си картини също има серия облаци, рисувани с артистичен замах на четката, дебели слоеве боя и силни контрасти в цветовото решение.

Интересът на Стриндберг към фотографията се събужда още в началото на 1860 г., когато едва единайсетгодишен взима назаем фотоапарата на братовчед си Людвиг Стриндберг, за да пробва как се снима. По онова време фотографирането е сложен процес. Подготовката на плаките се е правела на тъмно малко преди самото снимане, а проявяването се извършвало веднага след снимането, докато емулсията е още мокра. Следват фиксиране и проявяване, които отнемали няколко часа. По онова време не е имало ръководство по фотография на шведски език, така че Стриндберг вероятно е правел своите първи стъпки по усет или с помощта на братовчед си Людвиг. Първото ръководство по фотография излиза през 1864 г., но Стриндберг използва „Кратък учебник по практическа фотография“, от С. Г. Нюблеи, който излиза през 1874 г.

Борислав Борозанов е известен фотограф, живее в Стокхолм повече от 20 години.