Камерната зала „България“ е почти пълна – не се случва често, особено за изцяло български програми… Това очевидно се дължи и на популярността на изпълнителите. Клавирен квартет в състав: Галина Койчева (цигулка), Огнян Константинов (виола), Ромен Гариу (виолончело), Франция, Даниела Дикова (пиано). Всички те виртуози на високо ниво, но което е по-важно – музиканти с дълбоко разбиране на процесите в музиката и ролята на интерпретацията като съавторство… Идеално спяти и уравновесени, никой не показа себеизтъкване, въпреки многобройните сола за всеки един. За това са нужни и човешки качества, както и емоционална интелигентност, рядко срещана дори в световен план.
Програмата беше издържана с високо професионално майсторство и познания. Дължим го на пианистката Даниела Дикова, която е също композиторка и знае, че хомогенността на един концерт се родее с построяването на цяла една музикална форма.
Започна се с късноромантичната емоционална атмосфера на Втория (неизпълняван) клавирен квартет от Михаил Пеков, при който естетическият и фактурен контраст между частите предложи едно истински приключенско пътешествие във времето и в пространството. Чест прави на музикантите, че не оставят да потъне в забрава името на автора Михаил Пеков.
Премиерното изпълнение на произведението от Георги Арнаудов беше за мен своеобразен акцент в програмата. Запазвайки стила на поетична странност, авторът е дал заглавие „Каталог на басни, ветрове и други странни истории“. Това отвежда директно незапознатите със самобитния свят на композитора към неговата образност, която изкристализира сякаш с всеки нов опус. Стилът е ясен, оригинален и вече не би могъл да бъде причислен към никакви критически и конюктурни определения, освен към неговото собствено име.
Третата творба – на Пламен Джуров – бе с програмна инспирация в три части: Спомен, Морето, Футбол… Посветена на Минчо Минчев, тя запечатва във времето дълбочината на една взаимност между две големи творчески личности, маркирали безусловно нашето време. Обагрени с дълбоката емоционалност на композитора, трите части носеха различни настроения – носталгичност, чувствена импресия и дори дискретен хумор. Личеше перото на големия майстор, който налага високо ниво на всички стилистики, до които се докосне.
Час преди концерта присъствах на представяне на новия компактдиск със симфонични творби от Пламен Джуров. Съставен е от творби от различни периоди – тук с радост открих, че Джуров няма „зрели“ и „незрели“ творби. Във всички случаи една силно емоционална и дълбоко философска лична стилистика доминира над така наречения „концептуален“ неутрален модернизъм на съвременната музика.
Клавирният квартет на Асен Аврамов следваше с невероятна находчивост и въображение една по-скоро визуална драматургичност, която отвеждаше преживяването към непознати брегове с откривателска възбуда…
Концертът завърши с радостно-бравурната пиеса на Ценко Минкин Alla Bulgara, с която авторът защитава верността си към класическата българска традиция. Това още веднъж доказва, че когато имаш какво да кажеш, музикално-езиковите средства не са най-важните.
Кратките словесни интервенции на присъстващите автори одухотвориха атмосферата на концерта и с непринуденост свалиха патетичния пиедестал от близкото минало. Усещаше се благодарността към програматорите от „Софийски музикални седмици“. Публиката не бързаше да си тръгне, а не е ли това признание?
„Софийски музикални седмици“, 12 юни 2026 г., Камерна зала „България“. Премиери на български квартети от Михаил Пеков, Пламен Джуров, Георги Арнаудов, Асен Аврамов и Ценко Минкин. В изпълнение на Галина Койчева – цигулка, Огнян Константинов – виола, Ромен Гариу – виолончело, и Даниела Дикова – пиано.
Цветан Добрев (род. 1956) завършва НМА „Проф. П. Владигеров“ с композиция при проф. Александър Танев, пиано при проф. К. Ганев и орган при проф. Н. Кръстева. Специализира в Пиза (Италия) при проф. П. Гроси. От 1990 г. постоянно живее и работи във Франция, където се занимава и с музикално-теоретични изследвания и преподавателска дейност. Той е автор на камерна, балетна, филмова и друга музика и е от първите у нас, които насочват своите интереси към електроакустичната музика.
