„Опитът“, Русана Бърдарска, издателство „Жанет 45“, 2020 г.
Един часовник – тъничък и елегантен „Лонжин“, носен цял живот на сребърна верижка в джобчето на жилетката на своя собственик, спира точно в 5:28 часа през една студена февруарска сутрин на 1960 г. Точният час, когато притежателят му умира. Роднините се озадачени от това съвпадение. Синът се опитва да навие часовника, но той не тръгва.
„Занесъл го на часовникар, който след като се налюбувал на швейцарската хубост на фините вътрешности на времето, му казал, че най-важната пружинка или колелце е непоправимо скъсано или счупено. Часовникът работил безотказно 39 години и спрял в минутата на дядовата смърт. Случайност ли е това, или шокиращо буквална метафора за края на личното време на дядо?“, пише Русана Бърдарска в романа „Опитът“.
Ако трябва да се обобщи с едно изречение, в тази впечатляваща като обем, но и като замисъл книга Русана Бърдарска изследва времето – времето, разказано през личните истории на героите в големия наратив, екзистенциалното човешко време, но също и времето като понятие не само във физиката, но и във философията и историята. А това позволява „Опитът“ да се чете не само като роман, но и като документална литература, защото тук са включени дори философски есета и научни статии, които изследват смъртта, времето, икономиката, любовта, паметта и Космоса.
„Времето е винаги нечие, индивидуално, въплътено в тялото на човека. Това лично време тече по индивидуален начин, който може и да няма нищо общо с въртенето на Земята около слънцето и с обективно материалистичното въ-плъщаване на t“, пише Бърдарска още в началото на този роман и така все едно ни подготвя – дава ни теорията, а след това ни представи и историите. А това, което ни предстои, е наистина пълно потапяне в човешкия опит – мащабно и увлекателно разказване, което обхваща не само основните сюжетни линии, които на момент добиват очертанията на семеен епос, но и постмодерна игра с жанрове и теми. Има експериментални глави, а също и текстове, и есета, които могат да се четат само „по желание“ на читателя. Получаваме и удоволствието от разпознаването на теории и автори, на които Бърдарска се позовава и цитира, а те не се малко – появяват се имената на Карл Маркс и Макс Планк, Алберт Айнщайн и австрийския физик Ервин Шрьодингер, Фредерик Бегбеде и Имануел Кант, Грета Тунберг и Пенчо Славейков. В една от главите имаме мистификация с фигурата на автора, в други – вмъкване на писма, разкази и самостоятелен драматургичен текст в структурата на романа.
Защо е било необходимо всичко това? Цялото това излишество, непрекъснатото включване на нови структури в тялото на романа? Защо е била необходима главата, посветена на икономиката, например?
Всъщност тези въпроси нямат еднозначен отговор, но съм склонна да откривам отговора в думите на Хосе Ортега-и-Гасет, който пише, че „истинската история на човек е история на странстванията на неговото внимание“. В такъв случай „Опитът“ събира в една структура всичко – един огромен свят, изпълнен до пръсване. Прави опит да разкаже всичко, пред което се спира човешкото внимание – да не отделя голямото от малкото, незначителното от важното, главните герои от второстепенните, да даде не само фон, но и контекст на събитията, да се опита да побере целия свят. И Русана Бърдарска се справя изключително добре с този материал – разказва увлекателно и ерудирано, и когато описва света през погледа на момиченцето, което вярва, че хората в малкия град умират само в неделя, защото тогава по главната улица бавно минават траурните шествия, и когато говори за повторната си среща със смъртта близо четиресет години по-късно, и когато разказва за насилието, за теориите за пътуване във времето, за смисъла да притежаваш или безсмислието да имаш все повече и повече, или повдига въпроса за мотивите на пишещата жена днес и нейната гледна точка към историята.
„Аз много съм гледала небето и съм се опитвала да си представя някои неща. Доста съм мислила и даже започнах да записвам мислите си. Може да се каже, че тази книга е резултат от звездобройството ми и от съзерцанието на ябълки и грахчета. И от вглеждането в думите“, пише Бърдарска.
По думите ѝ – важно е жените да пишат сами – за себе си и за своя свят. Неслучайно една главите в „Опитът“ е наречена „Женски хроники“ и е посветена на „нашите майки и баби“. „Това е светът на 99 % от хората, светът на обикновения малък човек. Който не оставя почти нищо след себе си. Чието съществуване ми изглежда съвсем безсмислено“, уточнява Бърдарска. Затова на този роман може да се гледа и като опит за баланс – фундаментален роман за женската гледна точка към историята. Но и много повече.
