В Shamebox Ива Свещарова и Вили Прагер превръщат темата за срама в изследователско поле за артистични търсения на границата между технологичното и автентичното, между съвременното и примитивното, между акцията и представлението.
Темата за срама е донякъде иронична за едно сценично събитие. Необходим е момент на размисъл при изясняването на тази тема: след като самите изпълнители се занимават с акта на показване, срамът се явява най-малкото като необичаен избор. В него е заложена дуалност, която прелива в парадокс. Shamebox се възползва изцяло от тази ситуация, включвайки способността за дълбока рефлексия на съвременните процеси, свързани със срама. От една страна, имаме изпълнителите като жертви на срама, а от друга – публиката, включена в акта на срамуване/безсрамие, конструиран от съвременното общество. Срамът излиза от сценичната кутия и се превръща в пространство сам по себе си, диктуващ действия, нагласи и реалност.
Ива Свещарова и Вили Прагер превръщат тази реалност (темата за срама) в сериозно изследователско поле за артистични търсения на границата между технологичното и автентичното, между съвременното и примитивното, между акцията и представлението. Транскрипцията на чувството „срам“ е предадена с настойчивост и дълбочина. Срамът се оказва ключова емоция за съвременния човек, в която е вкоренена първичната нужда от любов. В своята дисекция на срама изпълнителите и създателите на Shamebox се докосват до все по-тревожещата в наши дни тенденция към изолация, едновременно протичаща с радикалната свобода, която интернет предлага. Последователно те представят два потока на интровертност и екстровертност, проектирани през собствените им тела и плавно преминаващи от пространството на знака, през зоната на играта до изчерпващия всичко човешко безразсъден интернет свят.
Представлението започва крайно минималистично, като „изследователите“ на срама Ива Свещарова и Вили Прагер са облечени в черни дрехи и бавно свеждат глави пред настаняващата се публика. Свеждането на главата и забиването на погледа надолу към земята в началото на пърформанса се изпълнява органично, като че ли изпълнителите действително изпитват това чувство. Много бързо обаче тази органичност бива изчерпана и остава единствено физическото действие на свеждането на глава с прибавена рязкост, стегнатост и акцентиране върху пропадането на главата като механично, повторяемо действие. От действието бързо се преминава към жест. В развитието на този епизод изпълнителите се синхронизират в движението, създавайки ясно отчетлив ритъм едновременно от дишането и от изпълнението си.
Атмосферата, която преобладава в началото на Shamebox, e аскетичнa с известна нотка на жестокост в неумолимостта на повтарящото се пропадане на главата. Изследването на повтарящото се движение, неговия ритъм, скорост и качество заема продължителен отрязък време, който е интересен за гледане, без да дава конкретна информация, той е пространство за надграждане. По странен начин бавното им придвижване по сцената се съчетава със сравнително бързия ритъм на движението на главата. Този дисонанс задава напрежение и интензитет, създавайки впечатление за неестественост и гротесковост на тялото.
Ситуацията се надгражда до момента, в който Ива Свещарова и Вили Прагер полагат нови правила, като включват в действието оставените в дъното на сцената големи стъклени бутилки с мляко. Това, което следва, е една изключително забавна и изобретателна игра със ситуацията. В този втори епизод, все още безобиден, те дават воля на комичната страна на почти детската липса на срам, експериментирайки с хранителни продукти като мляко, яйца, както и с предмети като пръчка, която прави бенгалски огън. В един особено любопитен момент тялото на Ива Свещарова се превръща в жива инсталация, предназначена за изгарянето на пръчката от бенгалски огън. Това се случва в пълна тъмнина, образувайки пауза в действието, необходима за изчистване на информацията до този момент. Оказва се, че всичко, случило се досега, е само върхът на айсберга от изненадващото и провокативно преживяване, което Вили Прагер и Ива Свещарова са подготвили за своите зрители. Те слагат своеобразен край на зоната за игра и преминават към нещо далеч по-реално – интернет.
В днешно време виртуалният свят съществува едновременно като средство, инструмент, паралелна реалност, пространство за работа и забавление, размивайки все повече границите между всичко това. Изследователите на срама виждат в него потенциал за радикализиране на своето търсене. Те излизат извън нормите на общоприетото разбиране за сценичност, за да изявят на преден план мащаба и степента на изкривяване, на която човек е способен посредством интернет.
Тяхното търсене е свързано с деформациите на тема сексуалност и с безсрамието, в което се въвлича съвременният свят, който се стреми към безусловно задоволяване на нагона и фетиша, проектиращи се като защитна реакция от липсата на реална интимност. В това изследване водеща е играта между деформирания свръхпотентен интернет образ и неговото иронизиране, пародиране и вграждане на отчуждаващи го от сексуалността образи и мотиви. По този начин Ива Свещарова и Вили Прагер се интегрират в онлайн пространството, предназначено за насърчаване на безсрамието, само за да докажат пагубната липса на граници и тоталната загуба на автентичност, до които е достигнал съвременния свят. Интернет се превръща в перформативно пространство.
През профила или аватара те създават поток от случваща се в реално време комуникация в сайт, провокирайки участниците в играта (включително и зрителите) да следват нови правила. Изпълнителите задават тези правила през ясно изградената си концепция за дистанциране от сексуалното и безсрамието, като предлагат находчив и искрен процес. Задействат се причудливи решения като разкази от Библията, споделяне на истории, странни действия с предмети, които пародират, сгромолясват скандалната игра с плътта. Всичко това парализира либидната енергия, нарушава сексуалната сугестия и довежда до припомняне на автентичната природа на срама.
В най-новото си представление Ива Свещарова и Вили Прагер разширяват своя интерес в областта на физическия пърформанс, изграждайки нов подход към интерактивността. Определено Shamebox съдържа качества, които могат да се проследят и в други проекти на творческия тандем, като способност за самоирония и силно индивидуализирана рефлексия към съвременни ситуации и проблеми (Balcan Dance Reality Show, „Нашето последно па де дьо по Галина Борисова“). От друга страна, представлението предлага нов вид радикалност, през която Ива Свещарова и Вили Прагер преминават, за да проследят темата за срама в дълбочина, като по пътя отпадат условността и комфортът за публиката и изпълнителя.
Shamebox е смело постижение на съвременната алтернативна сцена, силно ангажира своите зрители и дълбоко засяга един от основните проблеми на съвременния човек – неговата нарастваща неспособност да артикулира нуждата от любов.
