80 години Газдов | Global Graphics, юбилейна изложба на проф. Иван Газдов по случай неговата 80-годишнина, куратор Ивана Мурджева, гост художник проф. Николай Младенов, галерия „Академия“, София, 5–24.11.2025 г.

„Човек, който тайничко в себе си не се смята за специален – особено ако е творец, – е изгубен. Човек, който държи непрекъснато да се представя пред другите като специален – още повече“ – така гласи един афоризъм на Александър Шурбанов. С „Global Graphics“ Иван Газдов доказва, че е специален и не-изгубен. От хоризонта на своите осемдесет дава урок за опит по превъзмогване на суетата. Оставил през 55-те си професионални години следа в дузина жанрове и форми, тук се концентрира само върху две: авторския плакат и графикатурата – двете, на които обаче той е изначален.

Обяснява ги така: „Тази форма е резултат на многовековно изтупване на всичко излишно и на специфично възпитаване на сетивата и на автори, и на зрители да се срещат грамотни и с уважение в своето свещено съприкосновение с изкуството“. Става дума за малцината, които го жадуват, и още по-малкото, които могат да го дадат „реактивните двигатели на човешката култура“.

Техническото ниво няма какво да се коментира. Отдавна съм му казал: щом на 30 рисуваш като Пикасо, не ти остава нищо, освен да намериш себе си. Да отидеш с личния си графичен почерк отвъд рисуването. До графикатурата. Тя е патентована през 1987 г. Авторският плакат се заявява през 1978 г. Всъщност те вървят успоредно. И отварят проблем: не могат да бъдат сведени до програмни схеми, не могат да се преподават. Те, твърди Газдов, „са винаги еднократен импулс върху добре разпознатата велика база на историята на изкуството на графиката“. Затова не могат и да бъдат имитирани.

Авторският плакат е чисто изкуство: не се съобразява с никого и нищо. Той е „особеният начин на живот“ на Газдов: неговият същински свят. По същество графикатурата е същото и самото това. Техен обект и мотив е не натурата, а фантазията на художника. Те са дестилат от идеи, но не дадени наготово, а като пътеводна работа за зрителския ум, който да съучаства при допълването на целостта.

Най-видно е това в Кавър класик графикатурата, която е урок по смирение и мощно взиране в световете на великите. Като се премахват шумовете, наслоени от странични теми, от стилове или моди, ражда се изкуство от изкуство, което е естественото му раждане: достигането до същинската форма на нещата, в което всеки детайл има съвършена необходимост.

Това става чрез неутрализиране на наивния творчески импулс по Газдовата формула: „Малкото е много; простото е сложно“. Той кристализира простото и красивото. Срещу усложнените изкази на „ехидно върлуващия култ към грозното, мъката и тъгата“ застава простотата на оптимизма, радостта, копнежа по щастие, в чието постигане Газдов вижда единствения смисъл на истинското изкуство.

Съществен за неговата изява при Газдов е хуморът, и то с особено качество. Като този на Меркуцио, който се шегува, прободен смъртоносно. Според дебелите речници хуморът е дарбата на човека да среща с бодра невъзмутимост ущърбността на света и хората, всекидневните трудности и злощастия. Той е бягство от отчаянието. Смехът е хумор едва тогава, когато при опасност или провал носи поне някаква надежда. Тоталният хумор на Газдов е без гавра, цинизъм или злост. Но той не може да мине без виц в изображението.

Успехът на вица зависи от яснотата на формата и от сблъсъка на значенията, откриващи неочаквани взаимовръзки. При Газдов вицът е формална загадка на същината, непознаваема пряко от сетивата и разсъдъка; шокиращо отиване отвъд конкретната ситуация. Неговите вицове и хумор отварят проблем.

Кахърността е еднопланова и затова лесна за внушаване. Хуморът, ако не е менте, е винаги в особен „втори план“. За долавянето му се иска културен багаж, повече от нужния за решаване на кръстословици. Необходимо е умно владеене на историческата, социална и артистична констелация, стаена във фундамента на изображението. Газдов подпомага постигането чрез своя „бръснач“, безкомпромисно смъкващ псевдо-ерудицията, фалша, симулацията, лъжата. Откровеността, откриваща истинната форма на нещата, е трудна за понасяне от мнозина. Както впрочем и самата дарба. Газдов знае, че е нетърпим в големи дози. С „Global Graphics“ се опитва да уцели някак мярката на приемливостта. Не знам доколко успешно.