0
1756

Капсулата на времето на Сашо Стоицов

Фотография Мария Джелебова

Изложбата „Капсула“ на Сашо Стоицов се появява логично и последователно в програмата на галерия „Сариева“, като следва една от линиите на изложбената политика от предходната експозиция „Ехо“, която контекстуализира непоказвани творби от 70-те и 80-те години на XX век. „Ехо“, провела се между февруари – март 2022 г., представи пред публиката непознати произведения на авторите Владимир Иванов и Станка Цонкова-Уша, съжителстващи в експозиционното пространство с произведения от младата авторка София Грънчарова. Кураторката Веселина Сариева успява да съвмести творчеството на няколко поколения по витален и естествен начин, откривайки неподправена актуалност в забравени и непознати произведения от миналия век, концептуално и визуално диалогизиращи с визиите на новото поколение.

Случаят с „Капсула“ е подобен. Непознати досега творби на Сашо Стоицов са показани за пръв път, разкривайки много лична страна на автора, която ни позволява да надникнем „зад кулисите“ на творческия процес на едно от най-добре познатите имена на българския авангард. Заглавието на изложбата отразява същността ѝ. „Капсулите на бъдещето“ запечатват спомени, които да бъдат отворени и преразгледани в далечното бъдеще, когато обществото се е променило и развило, има нови търсения и виждания. Зрителят отваря времевата капсула на Стоицов и се потапя в едно дълбоко персонално пространство, обосновано и конструирано от записки, бележки, подготвителни рисунки, семейни портрети и фотографии от 70-те, 80-те и 90-те години на XX век. Изключително любопитни са скиците към „Констатация“, 1984, изложбената инсталация на „Саксофонист в банята“ и представената в настоящата експозиция абстрактна творба „Без название“, 1979. Личните спомени на автора, мислите му излети върху хартия, първите стъпки към творческия процес, създават едно особено усещане за близост със зрителя, който поне за миг успява да се прокрадне в отминалите дни. Ставаме свидетели на един своеобразен малък свят, запечатан в края на миналия век и върнат към живот днес. Изложбеното пространство е преосмислено и трансформирано, превръщайки се само по себе си в подобна капсула. То е преди всичко свидетел за едно отминало време, което продължава да съществува ярко и динамично между тези четири стени.

Фотография Мария Джелебова

Въпреки датировката си, творчеството на Стоицов носи в себе си характерна актуалност, караща изложените платна да заживеят извън контекста на времевата капсула. Образите и фигуративността му са лишени от конкретиката на времето, за сметка на вечното, извън срок и дата. Фигурата от „Програма Любима“ е поставена в подобно безкрайно нематериално пространство, отвъд материалните концепции. Скиците, бележките и записките не са исторически свидетелства за соц действителността, а констатации за личния емоционален и психологически свят на Стоицов. Както самият той е споделял, изкуството му е реакция на това, което се случва около и в него самия, а „Капсула“ предлага задълбочено вникване в тези търсения и изграждане на контекст чрез тях. Макар художникът да е обвързан със соц-попарта, изразяващ социална критика на социалистическото битие, историческият коментар тук е с изменен, почти носталгичен към личния свят характер. Въпреки това изложбата не е напълно лишена от социално-исторически пласт. Тя разкрива изминал момент в кариерата на млад художник, притискан от нормативи, правила и изисквания на строгата система, която ограничава свободата на идейното и визуално изразяване. Разчупващите тези рамки произведения остават отхвърлени и скрити до днес, когато най-накрая се срещат с публиката. Има нещо трогателно в този първи досег на алиенираното от системата творчество с посетителите на изложбеното пространство, което ни кара да се замислим за редица млади автори, почувствали се подценени, отхвърлени или дори неудобни в даден етап на кариерата си. Забравените платна, макар и с няколко десетилетия закъснение, са оценени и приети, оставяйки след себе си сладко-горчиво усещане за щастлив финал.

Сашо Стоицов, „Проект Любима“, 1980, масло върху платно, 130 х 125 см., фотография Мария Джелебова

Изложби като „Ехо“ и „Капсула“ действително преоткриват в нова светлина творчеството на познати на публиката артисти. Те дават свеж поглед към ранните творчески години на утвърдени имена, чиито труд по дадена причина е бил отхвърлен от контролираната соц художествена система. Този нов живот на забравените произведения доказва и актуалността на таланта, запазения младежки дух и възможността за преоткриването му от арт сцената. 

Сашо Стоицов, Без название, 1979, масло върху платно, 130 х 170 см., фотография Мария Джелебова

Очевидно не случайно галерия „Сариева“ редува тези изложби с експозиции на млади имена, като Руди Нинов, София Грънчарова, Цветомира Борисова и т.н. И в двата случая, освен че подкрепя и осветява скрити или пък забравени потенциали, го прави с институционален, музеен подход и спокойствие, запазвайки обективност към действителността.

Изложбата „Капсула“ може да бъде посетена до 29 юли в галерия „Сариева“, Пловдив.

Гери Минкова завършва бакалавърската си степен в специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия, където по-късно защитава и магистърската си теза. Паралелно учи в магистърската програма „Дигитални медии и видео игри“ към Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийски университет.