За спектакъла „Орфей – античен мит“ в Държавен куклен театър – Русе, постановка на Тодор Вълов

Колкото повече знаем за него, толкова по-непознат ни изглежда. Певец и поет, пророк и гадател… Легенда. Век или два по-стар от античния Омир, него Пиндар е нарекъл „бащата на песните“. Има ли нещо случайно – роден без баща и прекарал живота си в робство, той и до днес е за всички баща на поезията…

Толкова леко, с класическа ясност и яркост той прозвучава и днес. Сред вълшебни декори и кукли, до Червената шапчица, Мечо Пух, Патиланци, Пепеляшка, Пинокио… той и жена му застават пред нас и играят живота си. Кукли с костюми и маски, изкуство, ще кажете… Да, ала само творецът превръща живота в изкуство.

Ето как той, античният мит, днес застава пред нас… Или ние пред него.

Да, „Орфей – античен мит“, чиято премиера беше на 4 и 5 ноември в Държавния куклен театър в Русе, е едно от театралните събития тази година, които заслужават специално внимание и адмирации. Майсторската работа на режисьора Тодор Вълов отново е в основата на една вълнуваща постановка, станала възможна благодарение както на цялостната творческа атмосфера на този театър, така и на чудесната симбиоза между актьорите, които се движат с впечатляваща лекота между традиционния и кукления театър. Христина Стоянова, Радинела Тотева, Светлина Станчева, Ивета Маринова, Любен Русенски, Васил Маринов, Димитър Пишев, Мартин Пашов – запомнете тези имена на талантливи млади хора, които са истинско богатство за съвременния ни театрален живот.

Кое прави особено ценно поставянето на Орфей на куклена сцена – това, че в неговата история има дълбока житейска драма, че той е сякаш едновременно и детето, и бащата на поезията. Изпълнена с болка, трагични сюжети, плач, рани и белези, Античността почти не познава така наситено тъжен мит като мита за Орфей и Евридика. Не са толкова много героите, които успяват да се завърнат от подземното царство. Сред тях е например Тезей, но Тезей е човек с мисия, побеждаващ герой, макар зад неговата победа да остава самотата на девойка като Ариадна, която му помага да извърши своя подвиг. От Хадес се завръща и една жена – Персефона, а това е един от големите успехи в мита, тъй като Персефона е не коя да е, а съпругата на владетеля на подземното царство. Той обаче се разчувства от молбите на майка ѝ Деметра и ѝ позволява да се завръща при нея на горната земя за половин година.

Защо Орфей не успява да спаси своята Евридика от Хадес? Точно той, който с песента си променя хода на реките, управлява движението на небесните тела, кара да запеят земята, ветровете, дърветата… Та всъщност Орфей без малко успява да очарова с огромната си дарба и самия Хадес. Само че Хадес му казва, че ще се завърне в света на живите с Евридика само ако не се обръща да потърси сянката ѝ с поглед. Както във всяка приказка, има ли забрана и предупреждение, почти винаги предстои нарушение и наказание. Орфей се обръща. Както впрочем и жената на Лот се обръща назад към Содом, сякаш напълно забравила съвета на ангела.

Орфей се обръща и сянката на Евридика полита обратно към ада. Завинаги. Но Орфей има наистина тежка задача. Той трябва да изведе жена си, която е изгубила памет. Евридика не помни Орфей.

„Кой?… Кой си ти?“ – тъкмо този страшен въпрос подкопава вярата на Орфей, който и да има съзнание, че трябва да изпълни условието на Хадес, сега вече губи увереност в самия себе си.

Постановката на Тодор Вълов има впечатляващо въздействие, което се подсилва от силната сценография, костюмографията и музикалното оформление. Това е пиеса, интересна и за децата, които за пръв път се срещат с тази история за любов и раздяла, но не по-малко и за възрастните, които могат да разчетат по-сложните драматургични послания. А „Орфей – античен мит“ е постановка, която като че ли е отворила много врати към други сцени. Както режисьорът пише, спектакълът е посветен на 260-ата годишнина от създаването на прочутата барокова опера на Глук „Орфей и Евридика“ (1762). След 2014 г., когато тази опера е поставена на сцената на Русенската държавна опера, експерименталната постановка на Тодор Вълов (спектакъл паноптикум, както самият той го определя) е предизвикателство, което, вярвам, ще донесе заслужен успех за режисьора и кукления театър.

Орфей сред куклите отваря съзнанието и провокира далеч по-интензивна игра, отколкото обичайното. Защото куклата с нейната зависимост от ръката на актьора е по природа така близка до съдбата на Евридика. И Евридика не може да се движи сама, и тя не е в състояние без Орфей да излезе от Хадес на светло. Тази уязвимост и нужда от закрила е най-голямото богатство на кукления театър, за който възрастните трябва да са истински благодарни на децата. Защото кукленият театър е мястото, където се учим на съчувствие и преговаряме този урок отново и отново. Защото и ние като Евридика имаме слаба памет и не можем сами да излезем от ада. И ние като Орфей губим вяра в себе си, когато любимият ни човек ни забрави.

Затова, Орфей, не се обръщай! Прегръщай!