Портал Култура представя анимационния филм на Свилен Димитров в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Любовни черупки“ (2021), режисьор и сценарист Свилен Димитров, продуцент Мирамар филм
Животът е непрестанно предизвикателство, стълкновение на сили, воли и избори. Борба за оцеляване, за надделяване, но преди всичко и може би най-вече – борба на всеки със самия себе си, със собствените страхове, ограничения и желания. Динамика, която засяга хора, животни, а както се оказва дори и малките охлюви. Късометражната анимация „Любовни черупки“ на режисьора Свилен Димитров разказва за приключението именно на един охлюв, перипетиите, пред които се изправя, неговите болки, кошмари, радости и мечти. Филм, който по хармоничен начин обединява реални и рисувани кадри, като постига любопитна и приятна за сетивата сплав и ни пренася във вълшебния свят на насекоми, птици, гъби, мъхове, цветя, тревички и разбира се на черупчестите симпатяги, които толкова много обичат дъжда.
Сюжетът превежда през деня на един охлюв, чийто живот е изтъкан от страхове и неосъществени копнежи. Ден като всички останали, в който той се е затворил в своята черупка и не смее да покаже очите си навън. Наплашен от травматичния си опит в миналото, от враждебния външен свят, в който царят законите на гората, изпълнена единствено със заплахи и неизвестност, както той си представя, изолиран в измамния комфорт на своя дом. Илюзорното му спокойствие е нарушено от неочакваната поява на някакво непознато и неустоимо привличане, песента на сирените или пък повика на любовта. Дали това ще успее да го извади от самотното сковаване, в което е изпаднал, и ще разбие черупката, която го обрича на самота и го откъсва както от болката и опасностите, така и от насладата и топлината на споделянето? Предстои му ден, който необратимо и веднъж завинаги ще промени отношението му към вселената и другите.
„Любовни черупки“ може да се прочете като иносказание за трудностите, които човек среща в процеса на своето съзряване, за преодоляването на натрупаните с времето тревоги, за справянето с детските травми и още за смелостта, която е нужна, за да можем да живеем пълноценно. Историята на малкия охлюв илюстрира мъчителното състояние на едно съзнание, неспособно да се освободи от страховете си. Те се материализират и го вцепеняват в мига, в който то реши да излезе от скривалището си, да действа, да направи промяна, да поеме риск. Иначе казано, да живее в съприкосновение с многоликия и амбивалентен характер на вселената, едновременно изпълнена с болка, но и с радост, с удоволствия, но и огорчения, с щастие и тъга. Ако се крием прекалено дълго или се пазим прекалено много, рискуваме да пропуснем шансовете да се реализираме и да изпитаме споделеност и близост. Съдбата обича смелите, пък били те и охлюви.
Филмът рисува естествената диалектика, задвижваща природата, психиката и взаимоотношенията по поетичен и затрогващ начин. Играта на вътрешен и външен свят, геометрия и естествени форми, ден и нощ, конкретно и абстрактно, мъжко и женско, реалност и анимация – всичко това създава наситен с драматизъм, жизненост и смисъл аудиовизуален ансамбъл, който събужда усещане за приказното и митологичното. Сюжет, който въздействащо пресъздава предизвикателствата и премеждията, през които трябва да премине героят, за да стигне до еликсира на личното откровение. Една история, която ни напомня, че колкото и да сме се отдалечили от природното си начало, ние сме неизменно свързани със света около нас, а любовта винаги ще е онази просветляваща смелост, която ще ни дарява със сили, за да преборим страховете си, да строшим черупките на самотата и да споделим и осъществим мечтите си.
Лятното издание на Международния музикален фестивал Allegra
събира в Централния военен клуб в София до 17 юли световноизвестни солисти, камерни ансамбли, млади виртуози и ценители на класическата музика от България и чужбина. Програмата на форума – тук.
Лятно кино в двора на Гьоте-институт.
Тази година се представят четири филма на германски режисьорки, създадени между 2022 и 2025 г. – награждаваният дебют на Сара Нойман „Отвъд синята граница“, драмата „Кой ще гледа телетата?“ по романа на Алина Хербинг, трагикомедията „Две към едно“ със Сандра Хюлер и най-новият филм на Марен-Кеа Фрезе „Вилма иска още нещо“. Програмата проследява различни моменти от историята и съвременността на Източна Германия. Програмата – тук.
„След образа“, изложба на Йоана Тужарова
в галерия „Васка Емануилова“, програма „Място за срещи“. „В работите на Йоана Тужарова светлината чертае граници, които едновременно изграждат и разтварят обема. Неоновата линия е едновременно рисунка и конструкция – тя създава контур без маса, форма без тежест.“ Светлинната инсталация и неонът не функционират като ефект или декорация, а като носители на структура. От 14 юли до 13 септември.
Галерията за графично изкуство във Варна
представя изложбата „Графични [ре]сурси“ на преподаватели от катедра „Графика“ на Националния университет по изкуствата в Букурещ – една от водещите академични школи за графично изкуство в Румъния. До 28 юли 2026 г. в сградата на Градската художествена галерия се показват произведения на различни поколения художници и се проследяват процесите на обновяване на визуалния език.
Втората лятна изложба от поредицата „През изминалата година“
е в популярната по световните сцени форма на акрошаж – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, която е поканила колегите си – куратори в Националната галерия – Гергана Михова, Диана Драганова-Щир, Ива Велева, Мария Кодинова, Николай Ущавалийски, Таня Станева, Теодосий Георгиев и Яна Братанова. До 5 септември в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство.
Изложба „Случаят Петър Дачев“ в СГХГ.
Куратори са Любен Домозетски и Иво Милев. Посветена е на родения преди 130 години художник. До 30 август.
Изложба „Несбъднатият „Сън за щастие“
във Високото пространство на Националния литературен музей, ул. „Ангел Кънчев“ 37, с вход от ул. „Аспарух“. За първи път пред публика се представят рисунките в стил сецесион, създадени преди 120 години за стихосбирката на Пенчо Славейков от Харалампи Тачев. Изложбата проследява движението между проект и творба: от първите ръкописни листове на поета, през идеята и работата с художника, до реализацията на „Сън за щастие“, но… без рисунките.
57-ото издание на „Софийски музикални седмици“, което продължава до 10 октомври, включва над 85 прояви: симфонични концерти, преглед на българските оркестри от страната, камерни изпълнения, премиери на книги и албуми.
Лятното издание на Международния музикален фестивал Allegra
събира в Централния военен клуб в София до 17 юли световноизвестни солисти, камерни ансамбли, млади виртуози и ценители на класическата музика от България и чужбина. Програмата на форума – тук.
Лятно кино в двора на Гьоте-институт.
Тази година се представят четири филма на германски режисьорки, създадени между 2022 и 2025 г. – награждаваният дебют на Сара Нойман „Отвъд синята граница“, драмата „Кой ще гледа телетата?“ по романа на Алина Хербинг, трагикомедията „Две към едно“ със Сандра Хюлер и най-новият филм на Марен-Кеа Фрезе „Вилма иска още нещо“. Програмата проследява различни моменти от историята и съвременността на Източна Германия. Програмата – тук.
„След образа“, изложба на Йоана Тужарова
в галерия „Васка Емануилова“, програма „Място за срещи“. „В работите на Йоана Тужарова светлината чертае граници, които едновременно изграждат и разтварят обема. Неоновата линия е едновременно рисунка и конструкция – тя създава контур без маса, форма без тежест.“ Светлинната инсталация и неонът не функционират като ефект или декорация, а като носители на структура. От 14 юли до 13 септември.
Галерията за графично изкуство във Варна
представя изложбата „Графични [ре]сурси“ на преподаватели от катедра „Графика“ на Националния университет по изкуствата в Букурещ – една от водещите академични школи за графично изкуство в Румъния. До 28 юли 2026 г. в сградата на Градската художествена галерия се показват произведения на различни поколения художници и се проследяват процесите на обновяване на визуалния език.
Втората лятна изложба от поредицата „През изминалата година“
е в популярната по световните сцени форма на акрошаж – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, която е поканила колегите си – куратори в Националната галерия – Гергана Михова, Диана Драганова-Щир, Ива Велева, Мария Кодинова, Николай Ущавалийски, Таня Станева, Теодосий Георгиев и Яна Братанова. До 5 септември в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство.
Изложба „Случаят Петър Дачев“ в СГХГ.
Куратори са Любен Домозетски и Иво Милев. Посветена е на родения преди 130 години художник. До 30 август.
Изложба „Несбъднатият „Сън за щастие“
във Високото пространство на Националния литературен музей, ул. „Ангел Кънчев“ 37, с вход от ул. „Аспарух“. За първи път пред публика се представят рисунките в стил сецесион, създадени преди 120 години за стихосбирката на Пенчо Славейков от Харалампи Тачев. Изложбата проследява движението между проект и творба: от първите ръкописни листове на поета, през идеята и работата с художника, до реализацията на „Сън за щастие“, но… без рисунките.
57-ото издание на „Софийски музикални седмици“, което продължава до 10 октомври, включва над 85 прояви: симфонични концерти, преглед на българските оркестри от страната, камерни изпълнения, премиери на книги и албуми.
