Портал Култура представя анимационния филм на Свилен Димитров в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Любовни черупки“ (2021), режисьор и сценарист Свилен Димитров, продуцент Мирамар филм
Животът е непрестанно предизвикателство, стълкновение на сили, воли и избори. Борба за оцеляване, за надделяване, но преди всичко и може би най-вече – борба на всеки със самия себе си, със собствените страхове, ограничения и желания. Динамика, която засяга хора, животни, а както се оказва дори и малките охлюви. Късометражната анимация „Любовни черупки“ на режисьора Свилен Димитров разказва за приключението именно на един охлюв, перипетиите, пред които се изправя, неговите болки, кошмари, радости и мечти. Филм, който по хармоничен начин обединява реални и рисувани кадри, като постига любопитна и приятна за сетивата сплав и ни пренася във вълшебния свят на насекоми, птици, гъби, мъхове, цветя, тревички и разбира се на черупчестите симпатяги, които толкова много обичат дъжда.
Сюжетът превежда през деня на един охлюв, чийто живот е изтъкан от страхове и неосъществени копнежи. Ден като всички останали, в който той се е затворил в своята черупка и не смее да покаже очите си навън. Наплашен от травматичния си опит в миналото, от враждебния външен свят, в който царят законите на гората, изпълнена единствено със заплахи и неизвестност, както той си представя, изолиран в измамния комфорт на своя дом. Илюзорното му спокойствие е нарушено от неочакваната поява на някакво непознато и неустоимо привличане, песента на сирените или пък повика на любовта. Дали това ще успее да го извади от самотното сковаване, в което е изпаднал, и ще разбие черупката, която го обрича на самота и го откъсва както от болката и опасностите, така и от насладата и топлината на споделянето? Предстои му ден, който необратимо и веднъж завинаги ще промени отношението му към вселената и другите.
„Любовни черупки“ може да се прочете като иносказание за трудностите, които човек среща в процеса на своето съзряване, за преодоляването на натрупаните с времето тревоги, за справянето с детските травми и още за смелостта, която е нужна, за да можем да живеем пълноценно. Историята на малкия охлюв илюстрира мъчителното състояние на едно съзнание, неспособно да се освободи от страховете си. Те се материализират и го вцепеняват в мига, в който то реши да излезе от скривалището си, да действа, да направи промяна, да поеме риск. Иначе казано, да живее в съприкосновение с многоликия и амбивалентен характер на вселената, едновременно изпълнена с болка, но и с радост, с удоволствия, но и огорчения, с щастие и тъга. Ако се крием прекалено дълго или се пазим прекалено много, рискуваме да пропуснем шансовете да се реализираме и да изпитаме споделеност и близост. Съдбата обича смелите, пък били те и охлюви.
Филмът рисува естествената диалектика, задвижваща природата, психиката и взаимоотношенията по поетичен и затрогващ начин. Играта на вътрешен и външен свят, геометрия и естествени форми, ден и нощ, конкретно и абстрактно, мъжко и женско, реалност и анимация – всичко това създава наситен с драматизъм, жизненост и смисъл аудиовизуален ансамбъл, който събужда усещане за приказното и митологичното. Сюжет, който въздействащо пресъздава предизвикателствата и премеждията, през които трябва да премине героят, за да стигне до еликсира на личното откровение. Една история, която ни напомня, че колкото и да сме се отдалечили от природното си начало, ние сме неизменно свързани със света около нас, а любовта винаги ще е онази просветляваща смелост, която ще ни дарява със сили, за да преборим страховете си, да строшим черупките на самотата и да споделим и осъществим мечтите си.
Галавечер на финалистите и лауреатите на Конкурса за съвременна хореография на името на Маргарита Арнаудова.
На 24 януари, събота, от 19 часа на сцената на Музикалния театър. Младите хореографи Амедео Джунта, Емилия Тончева и Стефан Вучов ще представят своите произведения, създадени за конкурса, проведен през ноември 2025 г.
Представяне на новия сборник с разкази на Деян Енев „Тъгувам за Киото“, издаден от „Жанет 45“.
На 28 януари, сряда, от 18.30 часа в Книжен център „Гринуич“. С участието на Иван Ланджев.
Изложба „Любен Зидаров – илюстрации към приказките на Николай Райнов“
се открива на 27 януари, вторник, в софийската галерия „Стубел“. Тя представя проекта на издателство „Миранда“ – ново издание в 4 тома на приказките на Н. Райнов. До 14 февруари.
Национална анкета „Музикант на годината 2025“ на предаването „Алегро виваче“ по програма „Хоризонт“ на БНР.
Всеки слушател може да изпрати по едно предложение във всяка от петте категории: за музикант, млад музикант, ансамбъл, музикален проект и музикален педагог на годината. Предложенията могат да се изпращат на мейл muzikant@bnr.bg до 31 януари. Задължително трябва да са посочени две имена и телефонен номер на изпращащия. Седемчленно жури ще определи сред предложенията финалните номинации. Кои са те, ще стане ясно на 10 февруари в предаването „Алегро виваче“. Гласуването за номинираните ще продължи до 10 март.
Отворена покана за участие в Националния конкурс за поезия „Иван Николов“.
В новото издание имат право да участват автори с лирически книги, написани на български език и издадени в периода 1 януари–31 декември 2025 г. Стихосбирките трябва да са издадени от български или чуждестранни издателства на български език. В конкурса могат да участват и книги, издадени от авторите им, стига изданията да имат ISBN, да са на български и да влизат в указания по-горе период. Краен срок за изпращане е 30 януари 2026 г. Победителят ще стане известен на 20 март 2026 г. Повече за конкурса на издателство „Жанет 45“ – тук.
„Реконструкции на предстоящето II“ – нова самостоятелна изложба на Красимир Терзиев
в Галерия КУБ на „Топлоцентрала“. Тя предлага критически поглед към начина, по който културните модели и политическите нагласи на модерността са оформили нашето възприятие за природата — като ресурс, като материал, като образ. Включени са скулптури, обекти, многоканална видеоинсталация, създадени специално за пространството. До 8 февруари 2026 г.
Галавечер на финалистите и лауреатите на Конкурса за съвременна хореография на името на Маргарита Арнаудова.
На 24 януари, събота, от 19 часа на сцената на Музикалния театър. Младите хореографи Амедео Джунта, Емилия Тончева и Стефан Вучов ще представят своите произведения, създадени за конкурса, проведен през ноември 2025 г.
Представяне на новия сборник с разкази на Деян Енев „Тъгувам за Киото“, издаден от „Жанет 45“.
На 28 януари, сряда, от 18.30 часа в Книжен център „Гринуич“. С участието на Иван Ланджев.
Изложба „Любен Зидаров – илюстрации към приказките на Николай Райнов“
се открива на 27 януари, вторник, в софийската галерия „Стубел“. Тя представя проекта на издателство „Миранда“ – ново издание в 4 тома на приказките на Н. Райнов. До 14 февруари.
Национална анкета „Музикант на годината 2025“ на предаването „Алегро виваче“ по програма „Хоризонт“ на БНР.
Всеки слушател може да изпрати по едно предложение във всяка от петте категории: за музикант, млад музикант, ансамбъл, музикален проект и музикален педагог на годината. Предложенията могат да се изпращат на мейл muzikant@bnr.bg до 31 януари. Задължително трябва да са посочени две имена и телефонен номер на изпращащия. Седемчленно жури ще определи сред предложенията финалните номинации. Кои са те, ще стане ясно на 10 февруари в предаването „Алегро виваче“. Гласуването за номинираните ще продължи до 10 март.
Отворена покана за участие в Националния конкурс за поезия „Иван Николов“.
В новото издание имат право да участват автори с лирически книги, написани на български език и издадени в периода 1 януари–31 декември 2025 г. Стихосбирките трябва да са издадени от български или чуждестранни издателства на български език. В конкурса могат да участват и книги, издадени от авторите им, стига изданията да имат ISBN, да са на български и да влизат в указания по-горе период. Краен срок за изпращане е 30 януари 2026 г. Победителят ще стане известен на 20 март 2026 г. Повече за конкурса на издателство „Жанет 45“ – тук.
„Реконструкции на предстоящето II“ – нова самостоятелна изложба на Красимир Терзиев
в Галерия КУБ на „Топлоцентрала“. Тя предлага критически поглед към начина, по който културните модели и политическите нагласи на модерността са оформили нашето възприятие за природата — като ресурс, като материал, като образ. Включени са скулптури, обекти, многоканална видеоинсталация, създадени специално за пространството. До 8 февруари 2026 г.