Портал Култура представя късометражния филм на Аспарух Петров в сътрудничество със сайта kinematograf.bg.
„Малко сутрешно престъпление“ (2015), режисьор и аниматор Аспарух Петров, продуцент Компот Колектив, по текст от Георги Господинов
Представям ви поредната страхотна анимация от поредицата „Щрих и стих“ на Компот Колектив. Наистина ще ми липсва да пиша за тази поредица, когато разгледам всички филми. Искрено се надявам проектът да не е изчерпал своя потенциал и в бъдеще да предстоят още вдъхновяващи колаборации между поети и режисьори.
Тази анимация не е от най-новите – на цели 11 години – но за хубавите филми това няма голямо значение, а и трябва ли да сме вторачени единствено и само в това, което излиза в момента? Има толкова много по-стари и вече забравени продукции или такива, на които не е обърнато достатъчно внимание, макар и да го заслужават. Заглавието е „Малко сутрешно престъпление“, режисьор – Аспарух Петров, по стихове на Георги Господинов.
Филмът е авторска адаптация, която свободно интерпретира стихотворението, за да отключи един нов свят, който не присъства в оригинала. Сюжетът е следният. Мъж и жена, които се познават може би отскоро, се разделят след любовна вечер. Мъжът си тръгва, а по пътя, без да иска, настъпва охлюв. Това предизвиква екзистенциалните му размишления. И толкова. Нищо особено, дори тривиално, но нали в крайна сметка изкуството е в това как е разказана историята. Краткото стихотворение може да остави дълготрайна следа във вас, особено в комбинация с визуалната поезия на Аспарух Петров.
Преди всичко искам да поставя акцент върху началните кадри, защото представят една от най-добрите минималистични визуални метафори на полов акт, за които се сещам. Някакъв флуиден магнетизъм, две антропоморфни петна, които не могат да се откъснат едно от друго, докато… Всичко приключва много рязко и изведнъж магнитните полета се обръщат и отблъскват. Двама души, били в една от най-интимните ситуации, отново си стават непознати. Парадоксално, но често срещано явление.
Естествено, следва празнотата на утрото. Размишленията, съжаленията, невниманието. Нещо изхруптява под подметката на мъжа. Символ на липсата на връзка, на отчуждеността между нас и природата, между мъжа и жената, между хората като цяло, образ който създава паралел с отнетата възможност за живот. Цената на хедонистичното съществуване. Разкаянието и вината, които се просмукват като сутрешния дъжд в обувките на неподготвен пешеходец. Детайлите, които често не забелязваме, но които понякога оставят отпечатък върху целия ни живот.
Ще повторя нещо, което съм писал и за други заглавия от поредицата „Щрих и стих“. Цялата продукция отново е изпипана. Стилна семпла визия, която акцентира върху действието и думите, съвършена музика и звуков дизайн, и не на последно място автентичен глас зад кадър на Павел Терзийски.
Малко сутрешно престъпление
Георги Господинов
Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден.
Иван Врамин
